Роден в Патра, той започва да шари града с първите си графити опити още на 12 години, а днес има зад гърба си колаборации с брандове, дизайнери и артисти и множество участия в международни арт събития, а на рафта си – дипломи по Строително инженерство и Комуникационен дизайн. Защо не работи като инженер и какво го води в София (където живее отскоро), разбираме от следващите редове.
Моментът, когато откри, че те бива в рисуването
Рисувам от много малък – като всяко друго дете, предполагам. Помня колко горд бях, като открих, че мога да прерисувам комикси само като ги гледам. Бях на 8-9 и с часове разлиствах Дисни книжки, Астерикс, Лъки Люк или Приключенията на Тентен в опит да пресъздам героите. Колкото до най-ранните ми драскулки, не помня самото им създаване, но вкъщи има пълна папка с тях. Нашите даже си бяха рамкирали една. Сега вече е при мен в София.
Моментът, когато графитите те заинтригуваха

Бях на около 11, когато един приятел донесе маркери в училище и ме въведе в тагването и графитите. Много се развълнувах. После около година правих само тагове и скици и снимах всеки графит, който видя по улиците. Първите парчета, които ми хванаха окото, трябва да са били няколко "троуъпа" в центъра на града ми, които със сигурност вече не съществуват. В началото бях хипнотизиран от сложността и нечетливостта на wildstyle парчетата и се напъвах да правя подобни неща. С течение на времето започнах да оценявам всички графити форми.

Моментът, когато за пръв път насочи спрей към стена

Със сигурност най-ранната ми работа е била таг – "Res", през 2001. Беше любов от първо пръскане! Същата година с приятели нарисувахме и първото си парче – думата "BOSS", базирана на очертания от Mare 139, свалени от graffiti.org. Бяхме групичка 12-годишни, драскащи със спрей по улиците. Беше фантастично изживяване, заредено с вълнение, адреналин и кеф, което и до днес поддържа вдъхновението ми.

Моментът, който оформи артистичния ти стил

Може би около 2009, когато целенасочено започнах да се отдалечавам от мейнстрийм графити стиловете. Беше дълъг процес на мислене и проучване. Започна се с оголването на парчето от очертанията и всичките ефекти и многоцветност и фокусирането върху формите на буквите и използването на лимитирана палитра от цветове. Обичам да съм изследовател, когато става дума за локациите, където рисувам – изоставените места имат свой си чар. Но бих рисувал навсякъде, всяко място носи нови предизвикателства и възможности. Експериментите ми с буквите ме доведоха до идеята за вазата в комбинация с абстрактни сгради и същества. Оттогава често рисувам вазоподобни фигури.

Моментът, в който Патра истински ти липсва

Липсват ми най-вече хората, ако трябва да съм честен. Семейството ми е там, както и повечето ми приятели от детството. Най-носталгично ми е, когато ми пращат снимки и видеа, а не мога да се телепортирам при тях. Чакам с нетърпение всяко свое пътуване натам.

Моментът, когато се премести в България

С жена ми и сина ми дойдохме тук, за да сме по-близо до семействата си и културата си, след като 6 години живяхме в Англия. Имал съм много смешни моменти, откакто дойдохме. Винаги се забавлявам, като ходя до пощата. Вече малко или много разбирам какво си говорят хората, така че в местния клон никога не ми е скучно.

Моментът, когато взе диплома за строителен инженер

Беше дълго чакан момент и крайъгълен камък за мен, защото ми отне доста време да се дипломирам. Винаги съм бил зает с това да съм креативен и ученето за инженер не беше приоритет. Още не съм практикувал професията, понеже съм фокусиран в кариерата си на артист, но държа отворена врата или прозорец, за да се върна към инженерството в бъдеще.

Моментът, когато срещна свой герой

През годините съм срещал много от "героите" и любимите си артисти. Международните фестове са добра възможност за това. Но тези моменти, макар и велики, никога няма да ми се сторят по-велики от фестивала Chromopolis в Патра през 2002. Бях едва на 13 и тъкмо бях започнал с графитите, а имах възможността да се срещна и да наблюдавам как Os Gemeos, Stormie, Стелиос Файтакис, Besok, Nina, Codeak, Woozy и Василис Маркосиян рисуват огромен стенопис. По онова време не знаех точно кои са, но ретроспективно ги имам за свои герои. Тогава осъзнах потенциала на графитите и как, рисувайки върху сграда, можеш да трансформираш един град и възприятията на хората за него.