"В една друга реалност – пише ни Цвета от Берлин, – съм автор на 2 книги с къси разкази и пиеса, която събира прах в чекмедже в детската ми стая."
В днешната реалност тя работи по комуникационни стратегии, докато в личното си време мисли пак за разговори, но визуални – в инстаграмa й се въртят смешни реплики около портрети със стиснати устни и рисунки на банани и буболечки. Преди да замени София за Берлин пък, заедно с Ясен Станчев отварят споделения офис
Малките 5, който днес е в ръцете на мениджър, на когото вярват (разказахме за мястото, пипнато с внимание, още през 2015 в рубриката ни
История на вещите – вижте
тук). Между писането и рисуването, в света на Цвета само преди няколко дни се появява с големи ококорени очи и самият живот – в малкия апартамент на улица Граефщрасе най-нов обитател е дъщеря й Роня. За тази и още няколко части от вселената й слушаме надолу.
Моментът, в който наричаш Берлин вкъщи
Всеки път, когато се прибирам от летището към нас и някъде около Нойкьолн ми замирише на дюнер.
Моментът, в който решаваш да направиш нещо за себе си
Обикновено това е моментът, в който осъзнавам, че държа бебето на ръце и просто няма как да стане.
Моментът, когато откри рисуването
Беше точно преди да тръгна на училище, а малко след това го захвърлих в полза на думите. И до днес не знам дали беше добра идея, но често си представям как в един друг, по-добър живот аз съм илюстратор на детски книжки, а брат ми е Андерсън Паак, който свири на китара в малката ни кухня.
Моментът, когато просто не ти върви
Поемам си дълбоко въздух. Ако не сработи – поемам дълбоко въздух отново.
Моментът от бъдещето, към който гледаш замечтано
Свързан е с една каравана и лято, в което ходя повече по пясък, отколкото по бетон.
Моментът, в който текстовете се леят най-лесно
Когато запаля цигара.
Моментът, когато излезе от зоната си на комфорт
Случва се прекалено често през последното десетилетие и, честно казано, малко започва да ми писва.
Моментът, за който все не ти остава време
Да подредя харддиска си, да отида на педикюр, да звънна на баба ми по телефона и да кажа на няколко човека (сред които е и тя) "Обичам те".