"Ако не рисувах, най-вероятно щях да имам малка сладкарничка", казва 22-годишната Диляна, която отскоро стиска диплома по Педагогика с изобразително изкуство. Накъде ще хукне с нея, ще следим, засега разпитваме още малко за първия ѝ стенопис и мириса на детството.
Моментът, когато хората ти заприличват на животни
Ние сме си животни и мисля, че става по-интересно, когато в рисунките има нещо и от двете.
Моментът, в който поглеждаш рисунката и знаеш, че е готова
Не мисля, че има такъв. Винаги може да се промени нещо, но в един момент не знам какво повече да добавя и я оставям.
Моментът, когато изрисува първата си стена
Беше преди няколко години, но това не значи, че съм рисувала много по стени оттогава. Наскоро направих по-голяма такава рисунка – човека със звездата за фестивала Графити Вселена. Със сигурност ми беше малко трудно, понеже нямам опит, но ми беше и интересно, защото е нещо все още ново за мен.
Моментът, който подпалва вдъхновението ти
Като видя колко добри са другите артисти, а също и като започнах да рисувам повече животни.
Моментът, който те вади от комфортната ти зона
Всеки път, когато трябва да избирам цветове в рисунките си. Просто не съм добра в това.
Моментът, който те смирява
Или много слънчево време, или студено и уютно място.
Моментът, който съжаляваш, че пропусна
Всеки един момент, в който си губя времето и не правя нищо продуктивно.
Моментът, който ти мирише на детство
Мисля, че ще кажа каквото би казал всеки друг – просто филия със сирене и лютеница.
Диляна Дончева е на instagram.com/dilyananas
