Часовете му за релакс са запълнени с комикси, бразилско джиу-джицу и „желание да правя музика“, както сам се изразява. От 9 до 6 пък пък прави брандинг, уебдизайн и рекламни материали за Novarto – софтуерната компания, в която работи, след като е минал през дизайнерски позиции и във Vedamo, комуникационната агенция Nitram и рекламната МcCann Sofia. Казва, че е изпреварил ученето с практика, защото, вместо да ходи на лекции, още от първи курс започва да зарежда CV-то си с реален опит. И понеже в работата му липсва достатъчно рисуване, в свободното си време развива илюстратора в себе си. Ако го питате, ще ви каже, че не рисува добре, няма идея какво иска от изкуството си и идеите му някак сами се оформят в движение. Можем да добавим само, че пожелаваме на всеки да е така добър в нещата, които „не умее“.
Моментът, който те запали по графичния дизайн
В първи курс в НБУ изпиратствах видео туториал на Арън Драплин. Страстта, с която говореше за дизайна и креативността въобще, ме зарази ужасно силно. След едно 20-минутно видео, в което ми обясни как да ползвам основни функции в Adobe Illustrator, вече знаех, че искам цял живот само да създавам.
Моментът, в който направи първите си крачки в дизайна
Първо всъщност се научих да работя на CorelDraw още в гимназията. Тя още тогава вече си беше вехта програма, ама на това трябваше да предаваме домашните. Там си направих и първите дизайни на визитни картички, и първите илюстрации.
Моментът, в който обмисляше съвсем друга професия
Краят на гимназията. Първо щях да се опитвам да стана лекар. После да ставам нещо си в УНСС. Накрая НБУ, графичен дизайн (незавършен, разбира се). И колко само се радвам, че с това си продължих.
Моментът, в който дефектът става ефект
Дефектите не успявам да ги превърна в ефекти. Искам да съм като Боб Рос, ама не съм. Command+Z и докато не ми хареса. Често обаче не ги забелязвам, докато не завърша. Тогава вече сам се лъжа, че така си ми харесва.
Моментът, който все отлагаш
Да чета още. Накупил съм едни комикси, дето знам, че са супер, ама още си ме чакат да ги отворя. И книгите ги отлагам, ама тях още не съм си ги купил даже.
Моментът, за който гледаш да си оставяш време
Иска ми се да отделям повече време да създавам. Аз по принцип си създавам разни неща, ама искам още. Имам много хрумки, повечето си остават това. Някои обаче май са по-добри и не ги забравям и се превръщат в идеи.
Моментът, в който се съмняваш в уменията си
Като си търся работа и всеки ден между 16:00 и 16:30. Явно и като трябва да давам интервю.
Моментът, за който те е срам да си спомняш
Работих лятото преди университета в една сладоледаджийница. В това няма нищо срамно само по себе си. Обаче на първия ми ден, първият сладолед, който направих, беше за близък на шефа. Изяде си го и на тръгване ми каза „Много хубаво работиш, само не си облизвай пръстите“. Нямам какво да добавя.