Моментът, в който рисуваш за кеф, а не по задание
Избухвам… Пускам си плейлист от Spotify и просто ме няма на този свят, понякога се заглеждам през прозореца и започвам да скицирам нещата без лист и молив.
Моментът, когато гледаш нещата на някой супер артист
За няколко минути съм в транс. Другото време го прекарвам в нахъсване и си представям процеса му на работа. Радвам се колко много артисти са ме вдъхновявали.
Моментът, в който започваш да рисуваш едно, а излиза друго
Обожавам тези моменти. Толкова се изненадвам от себе си, че понякога се чувствам сякаш имам раздвоение на личността.
Моментът, когато подаряваш своя рисунка
Това ми е истински важно. Надявам се всеки приятел, който има нещо от мен, да е щастлив с него. Винаги подарявам с много чувство и ми стига то да бъде уважено – само това.
Моментът, в който имаш нужда да останеш насаме със себе си
Хващам си нещатата и изчезвам. Ако съм в обедна почивка, си взимам храната и обикалям по Раковски, пускам си музика и сядам някъде сама.
Моментът, в който се чувстваш лека като перце
Когато карам колело късно вечер из София. Като в някакъв филм съм и наистина се усещам като перце.
Моментът, когато на листа излизат най-дълбоките ти емоции
Шашкам се как без да искам ги пренасям в някои от нещата си, но просто ги оставям да ме водят.
Моментът, в който за първи път видя Prodigy на живо
Никога няма да го забравя. Гледах ги за първи път в Бургас, аз бях точно пред сцената, а те – като извънземни. Масивният звук и светлинните ефекти бяха толкова въздействащи, че получих спазъм на лицето, но това не ме спря да изживея най-прекрасния си миг с най-прекрасния човек до мен. Няма по-голямо щастие от споделеното.
Ина Бояджиева е на inaboyadzhieva.tumblr.com и instagram.com/inaboyadzhieva
