Ето: Ива е на 13, когато реди първата си изложба; още като студент в НХА набира опит като аниматор и сторибордист; илюстратор е на купчини графични новели и книги за деца и големи, публикувани от издателства като HarperCollins, Oxford Press и Cambridge Press – от арктическите приключения (с куче) на изследователката Хелън Тайър през проекти с писателя Николай Грозни до създадените от нея (от корицата до текста) 6 истории и Язовецът и самотният дъб. Покрай работата сменя държавата няколко пъти, но всъщност предпочита комфорта на постоянството, а от всичко най обича семейството си, френския булдог Пиеро и двора с кипариси и пейка. Да влезем да поседнем там с Ива? Хайде.
Моментът, заради който стана художник
Нямам спомен за време, когато не съм рисувала. Художеството е език и форма на изказ, която се изучава цял живот. Моето обучение започна на 10-годишна възраст.
Моментът, когато скочи в киното като сторибордист
Далечната 2001-ва. Филмовата компания имаше нужда от художник, а аз можех да визуализирам мислите им и това е сторибордът. Така неусетно нарисувах над 20 игрални филма и стотици реклами.
Моментът, когато за пръв път илюстрира книга
Започнах с няколко графични новели в Америка. Първата детска книга беше Приказка на Захари Карабашлиев. Магия е, съживяваш никога дотогава невиждани светове.
Моментът, когато сама започна да пишеш истории
За първи път в съзнанието ми дойде и се представи Мистър Бигелоу – самотник с кученце, на когото се случва нещо необичайно. Така покрай него открих и цял квартал от самотници и всеки имаше какво да каже за себе си. Щастлива съм, че мога да бъда в компанията им. Ето сега се появи и един язовец, който живее под един самотен дъб.
Моментът, когато нареждаш работното си пространство
Ателието ми е най-важното място, където мога да събера мислите си. Подредено е, това спестява много ценно време и няма ъгълче, което да не ме зарежда. Имам различни кътове за всеки вид работа, което помага за съсредоточаването. Подобно на различни светове, в които мога да отида и да остана, ако искам.
Моментът на критика, който те тласна силно напред
Критиката на Николай Грозни е нещо, в което много внимавам. Мястото на критик се заслужава, а летвата трябва винаги да седи високо.
Моментът, когато пълниш кошчето с несполучливи идеи
Работя ежедневно, за да не губя форма, понякога успешно, друг път не. Най-хубавото е, че се научих да хвърлям несполучливите идеи, колкото и скъпоценни да изглеждат.
Моментът, с който си горда, че се пребори
Горда съм, че успявам да надделея над егото си, за да продължавам да се развивам.
Ива Сашева е на ivasasheva.com и instagram/sashevaivaa
