По-назад в биографията си тя дълго се опитва да устои на рисуването (наследство от майка й), но в един момент му се предава и става графичен дизайнер и арт директор. Дипломата й по визуални изкуства е последвана от магистратура по психо-социални практики и психодрама, друг важен инструмент в ателието й, а днес е илюстратор с изложба, пътувала из континентите. За да чуем други дребни и мащабни стъпки, следваме Надежда по петите поне за няколко момента.

Моментът, в който гледаш старите си работи

Скоро смятам пак да подредя стотина скици и принтове около себе си, много ми помагат. Имам си специална "вдъхновяваща" стена. Гледайки старите си работи, виждам откъде съм тръгнала и накъде отивам. Понякога не ми харесват и често искам да ги направя наново. Друг път ми допадат и се опитвам да уловя същото състояние на духа, в което са били създадени. Особено ми е забавно да видя нещо, което не съм можела да нарисувам, и съм се опитала да го извъртя и скрия, мислейки си: "Еха, колко е готино това, никой не рисува така". А то е нарисувано така, защото дотам са стигали възможностите ми тогава.

Моментът, в който не откриваш правилния образ
Продължавам да търся правилната форма. Понякога се появява от само себе си, а когато не е ясна, пробвам различни варианти. Ако не се получи, оставям нещата за една вечер и на следващия ден продължавам пак, упорито, докато не стане поне малко. Когато започне да се вижда, нямам спирка, искам да го направя докрай.
Моментът, когато отворихте по-голямото място, се почувства…
Като на скоростно влакче, на което съм се качила и няма слизане, дори и да искам. За сега не искам, самата мисъл, че няма връщане назад е малко стресираща. Имаме много планове за развитие на пространството и неговото функциониране като клуб за ситопечат. Силно се надяваме, че и в България тази техника ще намери място и че артистите ще разберат разликата между ръчна сериграфия, която има статут на авторска работа, и дигитална репродукция, която е просто копие на авторската работа. Разбира се, освен артистите, трябва и купувачите да бъдат образовани по темата.

Моментът, в който разбра, че имаш много да учиш
В търсене съм през цялото време и знам, че нищо не знам.
Моментът, когато си обещаваш "никога повече няма да…"
Често ми се случва в процеса на печатане. Когато имаме много неща за печат и се опитвам да спестя някакви 5 минути от залепване с тиксо да речем, и хоп, оказва се, че не само не успявам да ги спестя, ами дори обратното – нещата после стават още по-зле и вместо да е отнело 10 минути, му трябват 2 часа. Така че действам търпеливо.
Моментът, когато имаш нужда от надъхване, се обаждаш на…
Обаждам се или на Петър, моят партньор в живота, или на майка ми, или на две приятелки, с които си мрънкаме от време на време по телефона.
Моментът, когато си казваш "това е най-готиното нещо, което ми се е случвало"
Всеки един момент с дъщеря ми и нещата, които тя разказва или рисува, са нестихващ извор на вътрешно щастие. По-готино нещо от това за момента няма. Колкото и да са важни професионалните постижения, личностните изяви, пътешествия, забавления и т.н., да разговаряш с 5-годишен човек ми се струва най-смислено. Иначе и преместването в по-голямо студио е доста готино събитие за мен.

Моментът в бъдещето, за който си мечтаеш

Да имам много, много време за всичко, което искам да направя.
Надежда Георгиева е на sito-studio.com и instagram.com/nadezhda