Моментът, когато за първи път показа изкуството си на света
Ако включим типографията в сметката, бях на 6. Изрязвах и редях буквите в заглавия за вестника, където работеше баща ми. Не помня да съм се притеснявал да го показвам, за мен беше по-скоро игра.
Моментът, когато уж имаш супер идея, а нищо не излиза от нея
Някоя друга седи и чака, за да заеме с радост освободилото се място.
Моментите на съмнение в себе си заглушаваш със…
Среща с приятел. Може и малко класическа музика – тя намества реда.
Моментът, когато избираш книжки за сина си
Много е лесно, тъй като книгите за него пристигат сами, обикновено в комплект със самите илюстратори – хора като Бьорн Лий и Джон Макноут, Деница Бояджиева и Рита Фюрстенал. За мен пък разговорите със съмишленици са винаги много зареждащи.
Моментът, когато документираш стъпките си в непозната държава
Непознатото ме кара да се чувствам някак сигурен. С годините съм придобил определени навици и вече все по-лесно хващам важните моменти в едно пътуване, дори и в "скучните" страни от Европа. Преди снимах пътешествията си, след това започнах да ги илюстрирам. Последния път събрах серия от кратки малки видеа. Старата ябълка в джоба (телефонът ми) работи все така добре и стана почти като анимация – от вида моушън график.
Моментът, в който се вдъхновяваш от миналото
Винаги, когато има нужда. Времето е хубаво нещо. Човек не бива да се притеснява от движението назад-напред, стига само да има добра отправна точка от настоящето.
Последният момент, когато си каза "Животът ми е супер!"
Преди няколко седмици на летището в Бон, на път за вкъщи, четейки добре илюстрирания нов брой на Monocle.
Моментът, в който си на ръба на търпението си
Обикновено правя нещо просто – дишам.
Райчо Станев е на plus.nagledna.net