Подписва ги като Pllik, зад което няма голяма история ("просто видях найлонова торбичка на земята"), затова връщаме лентата още по-назад – до момента, в който рисувана от малката Вики птица каца на хладилника вкъщи и не слиза оттам с години, за да ѝ подскаже, че пътят на художник може би е точно нейният. Сега я хващаме да надгражда бакалавъра по Книга и печатна графика с магистратура по Илюстрация и да се готви за скока от кураторския си стаж към работата в издателство. Но не и преди да ни доближи още малко до себе си.
Моментът, когато се питаш "Защо станах художник, а не…"
… математик? Защото не мога да смятам. Рядко си задавам такива въпроси, при мен нямаше момент на откриване или нещо подобно. Случи се естествено, както всички истински неща, а и още не се смятам за художник.
Моментът, когато стилът ти стана какъвто е
Това дава комфорт, за който ми е рано. Не искам да спирам с експериментите и провокациите. Със стила живеем на семейни начала.
Моментът, в който затваряш изкуството си в книга
Заживява пълноценно. Когато бях ученичка и преподавателите ми очакваха да запиша Живопис, знаех, че нещо ще ми липсва. Когато влязох в Илюстрация, разбрах, че това нещо е дизайнът. Удивително е да наблюдаваш как рисунъкът и дизайнът виреят в хармония и правят един вдъхновяващ обект, който да погъделичка възприятията.
Моментът, когато се вдъхнови от нещо неочаквано
Беше при последния ми академичен проект. Не очаквах че поп-ъп книгите, които не харесвах в детството, ще ме вдъхновят да направя своята толкова разпалено. Преплитах семейни кадри с медни пити, длани, ями, билюри и спирали в кинетична поп-ъп поредица. Визуализация, подкрепена с малки стихове, написани за… два часа.
Моментът, когато гледаш работите на любим артист
Обикновено се борят две коренно различни реакции в съзнанието ми: "Страхотно! Браво! Купувам го!" и "Тц, защо аз не се сетих?!". След здравословната творческа завист обаче си задавам въпроси за това как е стигнал до концепцията, как я е реализирал и какво го е провокирало. Опитвам се да докосна процеса.
Моментът, който обичаш да изживяваш насаме
Когато InDesign крашне и не съм запаметила.
Последният момент, когато действа импулсивно
Казах "Да!" на предложение за работа. Не обмислям дълго, не действам по канони и правила, лесно мога да съм импулсивна и при мен работи. Рядко взимам грешни решения.
Бъдещият момент, до който би превъртяла времето
Онзи, в който отдавна ще съм спряла да се напрягам за ненужни неща и ще отделям енергия и сили само за важното – като да си засадя двора с билки, лук, домати и магданоз.
Виктория Николова е на instagram.com/pllik