Когато влиза в НХА, генералната идея на Йоана е да стане художник, но на излизане оттам вече се вижда като плакатист, а после подхваща и магистратурата Изкуство на книгата. Така и не я завършва, но пък вади няколко жестоки корици за издателство Ерго. Сега я намираме на поста графичен дизайнер, докато обмисля поредния скок встрани – към ролята на рекламист. Междувременно винаги ѝ се намират 20 минути за някоя от "тези криви рисунки", които прави предимно за себе си – да си ги гледа, когато остарее. А дотогава ежедневието ѝ звучи така:

Моментът рано сутрин, когато…
Най-обичам тогава да ми се иска да стана от леглото.

Моментът, когато е сухо откъм идеи
Не я насилвам музата – почивам си. Тя се връща в един момент.

Моментът, когато за една бройка щеше да се разминеш с изкуството
Когато завърших НХА, никой не искаше да ме наеме дълго време. Беше депресиращо, някак друго си го бях представяла.

Моментът, когато крайният срок е опасно близо
Като ми дадат работа, гледам да съм я свършила доста преди крайния срок, иначе е много стресиращо. Но пък понякога страхотни неща се получават в последния момент.

Моментът, когато ръката не те слуша
Имайки предвид нещата, които правя, ръката никога не ме слуша.

Моментът, когато съжаляваш, че си поела даден проект
Когато ми кажат "Прави каквото искаш" и два дена по-късно чуя "Ама…".

В моментите на съмнение в себе си най-много ти помага…
Нищо не ми помага. Ако се съмнявам в нещо, питам двама-трима човека, но продължавам да си се съмнявам.

Моментът, който ти дава криле
Прекрасно съм щастлива, когато работя по нещо готино.

Моментът, който те приземява
Когато работя по нещо готино и се окаже, че само аз мисля, че е готино…

Йоана Иванова е на behance.net/yoanaa и instagram.com/anaoy__