Моментът, когато изкуството влезе под кожата ти

Не помня кога за пръв път съм се сблъскала с изкуството, защото още от малка вкъщи навсякъде имаше цветни моливи, флумастери, пластилин и хартия. Майка ми ме подкрепяше с рисуването и повтаряше колко е хубаво да имаш свое занимание, което винаги можеш да правиш, и така никога няма да ти е скучно. Като разбрах, че всеки човек трябва да има професия, знаех, че това е моето занимание.

Моментът, когато те мъчи творчески блокаж

По-проблемен ми е физическият блокаж – когато ми се спи, понеже рисувам след работа. Трудни са ми концентрацията и страхът, че няма да имам достатъчно време, за да направя нещата, които искам.

Моментът, когато си казваш „Иска ми се да бях добра колкото…“

Този момент настъпва, като намеря нови художници, които ме впечатляват и изненадват. Особено ако стилът им наподобява моите търсения. Чувствам се като че са пристигнали там, накъдето аз тепърва съм се запътила, но попивам от тях, анализирам, уча се. Впечатлявайки се от различни неща, често се мятам в нови посоки в рисуването, главата ми се замъглява от най-разнообразни идеи и възможни избори.

Моментът, в който работите ти станаха по-мрачни

Този момент настъпи, когато усетих нуждата да експериментирам и чрез рисуването да надникна във вътрешната си тъмнина. Като изключих светлината, намерих нова гледна точка, тръпка и страх, осъзнавайки, че мислите, които разглеждам, също ме гледат. В началото просто изследвах, но напоследък по-скоро отразявам настроенията си. Тъмнината ми дава някакъв странен покой и умиротворение.

Моментът, в който се изненада от себе си

Наскоро наистина не можах да се сетя на колко години съм и трябваше да извадя годината си на раждане от сегашната.

Моментът, когато откри любимата си техника

Миналото лято получих заданието да илюстрирам книга – Вампир на Васил Валери Витанов, и започнах да търся техника, която би стояла добре на принт и би съответствала на лаконично-мистическата му поезия. Спрях се на рисунки с химикал, дигитално оцветени. Оттогава продължавам да развивам тази техника. Химикал, защото той дава фин точен контур и позволява да се фокусираш върху линията, да я начупиш, да акцентираш на напрежението. Дигиталното оцветяване пък дава плосък равен цвят, който прави линиите по-изразителни и четливи.


Моментът, когато рисуваш портрет

За мен всеки човек би бил интересен за рисуване, единственото условие е да знам, че ще имам достатъчно време – че човекът няма да си тръгне всеки момент. Харесвам да рисувам хората, без да ги ангажирам – навън, на работа, на почивка. Напрягам се, като знам, че някой специално позира, защото започвам да чувствам отговорност за това дали ще му хареса, дали няма да се измори, дали няма да реши, че е стоял напразно.

Моментът, когато намери ново хоби

Отидох на работилница по керамика при Алина Папазова. Тя силно ме изненада, като показа колко възможности за експерименти дава този материал и че най-важното е да ти е интересно и забавно. Без напрежение. Наслада от процеса.

Моментът, в който дълго съзерцаваш нещо

Обичам да зяпам хора, които не знаят, че ги гледам, или които не ги интересува това. Да наблюдавам техните маниери, навици, начини на правене на дребни неща – как свиват цигари по определен начин, как се оглеждат, как говорят. Интересно ми е да гледам хора, които не се самонаблюдават във всеки момент от времето, а просто се намират в този момент. Тогава аз мога да го правя вместо тях спокойно.

Карина Добрева е на cari_na_do и karina_dobreva