Разкажи ни повече за твоето представяне в Еротикон?
Участвам с шест живописни платна от цикъла Осем куроглави жени, който всъщност беше представен в самостоятелна изложба преди време в галерия Пистолет. Тази галерия, която вече не съществува като пространство, по мое мнение е единствената българска платформа, създадена от Леда Екимова действително за млади и алтернативни художници. Осемте куроглави жени в момента са шест, защото две вече се продадоха.
Какво има отвъд провокативното заглавие на този цикъл?
Провокацията е много целенасочена, защото това беше първата ми сериозна самостоятелна изложба и исках да тествам реакциите на хората при срещата с такава визия. Не съм очаквал да се приеме много лесно. На платната има точно това, за което съобщава заглавието. Интерпретирам куроглавата жена като сексуално-социо-културен хибрид. Картините могат да се видят по много начини, сексуалното не е най-водещото. Според някои са феминистки, други виждат предимно фалическите елементи. Аз предпочитам да мисля за тези жени като за възможно следващо ниво в еволюцията, като някакви самодостатъчни същества.
Оказа се, че много хора са запомнили откриването на следващата ти изложба Новоселци повече със съпътстващата програма. Каква точно беше тя?
Новоселци проследява в 15 платна историята за любовта на един човек и едно прасе – от началото до логичния й край. На откриването имаше над сто души, вероятно заради интереса, който предизвика първата ми изложба. Всъщност това беше проект, представящ уважението на човека към себе си, природата и заобикалящия го свят. На откриването пекох кюфтета на скара в галерията, за да разбера доколко посланието е стигнало до хората. Оказа се, че не всички са го разбрали.
Значи кюфтетата не са реинкарнация на прасето?
Не, но през следващите месеци много хора ме каниха да им пека кюфтета.
Всъщност ти си моден дизайнер, дрехите на заден план ли остават?
В момента разработвам колекция от плетива за една българска модна къща. Освен това неотдавна показах няколко рокли към проекта Малка черна рокля, който Нели Митева организира в шоурума си на Иван Асен 22. В края на март отново там пак ще се съберат няколко млади дизайнери с дрехи около темата Space Retro. Аз работя върху осъвременени силуети от 60-те и 80-те в ахроматични тонове – черно, сиво, с жълти акценти. Този път ще направя и мъжки, и женски дрехи.
Имаш ли идея за собствен лейбъл?
Идеята е почти осъществена. Със съдружничката ми Кристина Николова вече сме създали марката Ham&Eggs и скоро предстои да заработим много усилено по нея.
Какви хора искаш да обличаш?
Вдъхновяват ме хората, които виждам по улиците. Интересуват ме пропорциите на телата им, съразмерността на чертите им, лицата им.
Какво друго те инспирира?
Случки, предмети, преживявания, които се натрупват. Освен това съм голям фен на комикси и анимация.
Работиш ли върху някаква конкретна идея в момента?
Подготвям една изложба със заглавие Моля ви, и той е като тях! Ще се занимава с теми като невъзможното приемане на привидната другост, дискриминацията. Става въпрос за живота на едно извънземно на Земята, проследен в осем платна. Неотдавна с фотографа Любри правихме една фотосесия за списание 1, която имаше сходна тема и много се хареса.
Занимаваш се с много неща, има ли нещо важно, което пропускаме?
Да, в последно време имах възможността и удоволствието да работя по два филма. Бях художник на късометражния 2000 на Андрей Паунов, а преди това работих и в екипа на Три сестри и Андрей на Борис Десподов и Паунов. Много интересен проект, който се надявам повече хора да имат възможност да видят.
Разкажи ни и за преподавателската си кариера, как са младите?
Доскоро бях асистент в Художествената академия, вече съм учител по рисуване в Гимназията по облекло. Сред младите, както винаги е било, има и много талантливи. Имат и доста проблеми, онзи ден например две ученички се биха в междучасието – юмруци, ритници – всичко, както си му е редът.
А когато не работиш, с какво се занимаваш?
Спя. Имам един приятел, който обича да казва: Не стига че ще им живееме, ами трябва и да им работиме. Напълно съм съгласен с него.
