Ах, морето!

Няколко парченца ваканция от южния бряг пристигнаха при нас с бележка: „Този текст е писан в движение, между два плажа и без друга опорна точка освен удоволствието от живеенето навън.“ Знаете ли как ни действа това в офиса? Искаме да изскубем рутера и да счупим няколко монитора. Тоест, вдъхновява ни. Затова, между две глътки вода, вадим писмото от бутилката и четем на глас.

Моментът
Залез, изгрев или и двете. Независимо дали си лягаш с кокошките или с първи петли, винаги ти напомня колко си малък. Банално, да – но задължително.

Закуската
Най-важното хранене, когато си на морето. Лека и питателна, да държи, но да не тежи.

Плажчето
Малко, мидено, закътано, като за с деца (и с кучета). Свобода на погледа, на дрехите, на движението. Носиш само чадър и вода. Без полкове шезлонги, диагоналки и цаааревица, моляяя.

Жегата
За да си я спомняш, когато всичко стане сиво и на минус.

Мястото
Където са приятелите. Встрани от тълпата, с лозе и вишновка. Тосканска вила с басейн до морето или селска къща с мирис на дим и щурци до откат.

Нищоправенето
И нищоговоренето.

Любимото
Човек, дете, куче… Няма никакво значение колко пясък хвърля по хавлията. Защото най-важното за всяко пътешествие – малко или голямо, надалече или навътре, е точната компания.

Диня
От село, изстудена и изпръхнала като посипана със захар – най-доброто от всички светове.

Миризмите
Особено на препечени от слънцето треви в края на деня. Ако миризмите отключват спомените – пакетирайте, по много.

Разходката
Вятър и мухички в косите, гледки в очите и музика за споделяне. Въображението има нужда от гориво.

Вятърът
Защото носи промяната. Честно, винаги. А с нея и разнообразието, искано или не.

Цветовете
На морето. Спокойно, сърдито, мързеливо, закачливо, с лодки или без – дългото вглеждане в безкрая пред теб проветрява главата и намества тетриса вътре.