Театърът и киното са две достатъчно различни изкуства. Макар – поне у нас – много от актьорите да са познати на публиката главно от телевизионния екран, голяма част от тях са започнали професионалния си път в театъра, където мнозина продължават да работят и днес. Колкото и да са различни, що се отнася до актьорското майсторство, в двете изкуства все пак има и прилики.
Поставяйки акцент върху качествата и уменията, които трябва да притежава бъдещият киноактьор, Ивайло Христов въвежда младите артисти в основните понятия – в техническата терминология и това как да са на ти с разкадровката, какво е фарт, кран, субективна камера, крупност и др., и ги запознава със спецификата на дейността на основните фигури в процеса – режисьори, сценаристи, оператори и пр. Книгата на Ивайло Христов е ценна не просто защото отразява дългогодишния опит на автора в театъра и киното, а най-вече защото засяга важния въпрос за подготовката и изграждането на образ в игрален филм – тема, за която до този момент у нас липсва достатъчно полезна и изчерпателна информация. Основният акцент в Актьорът в киното пада върху двата подхода – чрез придобиване и развиване на условните рефлекси на героя и познатия подход, условно наречен "аз в дадените обстоятелства“. Христов обръща внимание също на ключовата за всеки актьор роля на невербалния език.Книгата включва както личните разговори на Ивайло Христов с отдавна утвърдени професионалисти в голямото кино на България като Стефан Данаилов, Васил Михайлов, Иван Черкелов, Георги Дюлгеров, така и задочните му срещи със световните авторитети в седмото изкуство: Жерар Депардийо, Марлон Брандо, Ал Пачино, Федерико Фелини и др. Тяхното професионално отношение към подготовката им за ролята в киното отново потвърждават казаното от Томас Едисън: "Гениалността е 99% труд и 1% вдъхновение."