Домът на поезията на Албена е виртуален. Поне засега. Именно заради невъзможността да си купим и прочетем книжна Бени, избрахме да не я слагаме в рамката на издаден автор или да я зовем с гръмкото “писател”. Стиховете й са кратки и предназначени за физическо преживяване ескизи. Чела ги е пред публика неведнъж, харесва й да ги чете на хората. Те пък й отвръщат с кротка и безотказна обич, така както се заобичват простичките неща, без куп причини. Питаме Албена защо няма книга, а тя съвсем непринудено отговаря – “Напоследък се замислям по темата. Може би”. Книгата би била заявка за отношение на пишещия към текстовете му, казва тя, а не чувства, че може да им се отдаде чак толкова. “Ако на поета му е важно общуването с книжни читатели, разбира се, че ролята на книгата не е за подценяване. Иначе книгата е не повече от рамка за поезията. Противно на актуалната напоследък хипстърия в културата, картината ми се струва по-важна от рамката.”
И докато Бени спасява дървета, запазвайки поезията си предимно онлайн, ние изгълтваме лакомо всичко, което тя ни предложи. Защото е умно и без джуфки. Защото не имитира и не е дидактично. Не тежи. И защото, както отбелязва тя сама, “Поезията е тъканта, канавата на съвременната култура. Най-добрата поезия е невидима – крие се умело в кадри, съобщения, недовършени изречения насред улицата”. Препоръчваме ви фотографски изложените й редове, без непременно да настояваме да ги наричате поезия. Наричайте ги спомени или предсказания. Бени смята, че и един читател може да те мотивира да пишеш и публикуваш, особено такъв, чийто вкус уважаваш. Мечтае си за следващия “още по-добър текст”, за
текстове, които я карат да пише още. Докато Бени разрежда писането на стихове с преводи от японски и докторантура, ние си я пожелаваме съвсем егоистично такава, каквато добре я познаваме – с лаконичната й, понякога оголена до кокал, чиста и бистра поезия.

Още от Албена Тодорова можете да видите на benikki.tumblr.com и grazbuka.tumblr.com