Александър Станишев: Надявам се хората да се замислят какво наследство оставят след себе си

През есента на 2023, чрез фотографска експозиция „Невидима София“ Програмата изследва в дълбочина гаснещите емблематични софийски сгради, които се крият в малките улички, далеч от отъпканите пътеки на всекидневието. Тази пролет медията отново влиза в ролята си на куратор, като този път в проекта се включват и L’Еuropeo, с които заедно тръгваме по пътя на изчезналите софийски киносалони.

От 24 до 27 април в nOva art space проследяваме историите на най-ранните кина в града чрез вълнуващ фоторазказ, който ни изпраща на пътешествие в самото начало на XX век. Чрез фотографиите на Александър Станишев, Георги Андинов и Ивелина Димчева, съчетани с архивни кадри от златната ера на българското кино, ние отново  преоткриваме магията и красотата на софийските киносалони от една отминала ера.

Разговаряме с Александър Станишев, за когото киното е втора кожа, а фотоапаратът – естествено продължение на ръката му

Той е добре познато име в кинаджийските среди както в България, така и извън нея. По професия е оператор с многобройни филми, сериали, реклами и други визуални проекти зад гърба си, а фотографията му е дългогодишна спътница – страст и хоби. От тийнейджър е запален по снимането във всякаква форма и възприема фотографията като метод на медитация и бягство от реалността. Споделя с нас, че не снима конкретен жанр или стил, просто обича да пресъздава емоция и да предава послания чрез кадрите си.

Знаеше ли колко многобройни са били столичните кина, преди да се включиш в проекта?
Имах бегла представа колко бяха, тъй като, израствайки в София, съм ходил в доста от тях. Имаше период от няколко години, в които гледах абсолютно всеки филм, който излезе. Но се изненадах всъщност от бройката на киносалоните, в моята глава бяха само 15-ина.

Как си обясняваш тяхното изчезване?
Мога само да гадая защо изчезнаха, но предполагам е както често става – заради сериозни финансови интереси. Появата на мултиплексните кина също помогна да не е финансово изгодно да се поддържат такива големи самостоятелни зали в центъра на София. Аз съм бил на прожекции, на които в залата присъстват 4–5 човека при капацитет 300–400. И, естествено, смятам, че в България много рядко някой поставя културата пред финансовия интерес, което е тъжно.

Смяташ ли, че е възможно нещо да се направи по този въпрос, или по-скоро каузата е загубена? Смятам, че е възможно някога да се появи още едно или две кина тип Дома на киното или „Одеон“, или „Влайкова“, които да показват филми, по-различни от тези в кината в моловете. Но за целта трябва някой човек или компания осъзнато да поеме този риск. И ние като публика не трябва да сме инертни, а целенасочено да търсим и подпомагаме развитието на такива места.

Какво ти направи впечатление, докато снимаше сградите на някогашните кина?
Направи ми впечатление, това, което винаги ми прави впечатление, когато снимам из софийските улици – нашият град е мръсен, неподреден, без почти никаква мисъл за естетика и хомогенност, рушащ се. Аз си го обичам по някакъв начин и както повечето хора съм свикнал с този хаос. Той понякога е и много интересен за снимане. Но когато се спънеш в счупена плочка в центъра му, не е особено приятно.

Имаш ли любим софийски киносалон? Кой е и защо точно той?
„Модерен театър“ и кино „Роял“ ми бяха любимите. Бяха с най-удобните седалки и с най-модерен звук и качество на картината.

Спомняш ли си първия път, когато беше на кино? А в кой киносалон?
Не помня първия път, но няма да забравя колко бях впечатлен от огромния екран в кино „Сердика“. Май това ми е първият осъзнат спомен от кино.

С какво би била ценна за обществото фотоизложбата „Изчезналите кина на София“?
Надявам се хората да се замислят какво наследство оставят след себе си и особено тези, от които зависи как ще се развива нашият град занапред.

Съвместната с L’Europeo изложба “Изчезналите кина на София” се осъществява с подкрепата на гигантите в качествената и чиста козметика Etat Pur, най-добрия приятел на предстоящите топли дни GIN 1689, изкусителния аромат на NESCAFÉ® Dolce Gusto® и посланиците на елегантния начин на живот SETU fine living boutique.

С благодарности към Столична община и nOva art space.