ОТ БРОЯ | Алтернативна форма на брейнсторминг – каква е ролята на ИИ в киното днес?

Този материал е част от есенния печатен брой на ПРОГРАМАТА. Открийте го ТУК.

Текст: Анастасия Стоева

Когато заговорим за кино и изкуствен интелект, сме изкушени да потънем във футуристични фантазии: филми, изцяло създадени от машини, сценарии, написани от езикови модели, генерирани образи и анимация. Макар подобна перспектива да съществува и да изглежда заплашително близо, опасенията от тази потенциална трансформация на киноизкуството в производствен механизъм, който бълва клишета на конвейер без човешка намеса, не изглежда особено основателна. 

Наистина, изкуственият интелект вече се среща в много продукции и буди разгорещени дебати. Миналата година Късно шоу с дявола разбуни духовете с няколко компютърно генерирани изображения, които присъстват на фон. Заговори се и за Бруталистът, в който благодарение на ИИ унгарският на актьорите е подобрен за по-автентичен акцент. Но рядко филми, направени изцяло от изкуствен интелект, предизвикват особен интерес освен като любопитна сензация.

Иван Богданов, режисьор, художник, съосновател на анимационните студии FinFilm и Compote Collective и преподавател в НБУ, не се притеснява от появата на ИИ в киноиндустрията. За него той е просто компютър, който може да прави много повече неща, и засега не е повод за притеснение. 

„Не съм гледал филм, направен от ИИ (а не с помощта на ИИ), който да ме впечатли. Единственото впечатляващо е, че е направен от машина“, споделя той. „Според мен хората от поколенията, които са живели без ИИ, генерално са негативно настроени към него. Но го виждам и в студентите – те, общо взето, анатемосват изкуствения интелект.“

Програмният директор и селекционер на фестивала Киномания Христо Христозов също вярва, че ИИ има своите приложения в киното и може да бъде интегриран, без да нарушава авторството и оригиналността: „Артистите имат основателни опасения за изкуствено генерираните изображения. Те зачеркват артистичната работа. От друга страна, изкуственият интелект може да бъде използван по начин, който съкращава време и води до качествени резултати. Вероятно трябва да се научим как да го използваме, а не да се страхуваме, че ще ни превземе.“

Някои фестивали вече селектират ИИ филми, като това, разбира се, се обявява. Съществуват и специални селекции. Богданов обаче посочва, че понеже те все още не са особено много, „няма регулиран начин, по който да се реагира на тези филми“. От това произлиза ново препятствие: трудно е да се установят критерии за това колко ИИ трябва да е бил използван в процеса, за да бъде това упоменато. Като пример посочва работата върху сценарен проблем, когато изкуственият интелект може да се окаже от полза в мисловния и креативния процес. 

„Пиша му сцена, след което му казвам да предложи разкадровка. Резултатите са доста сносни, но посредствени. Така той ме провокира или стимулира, като много бързо ми предлага нещо и сесия с него може да ме наведе на някакви мисли, които по-късно да разработя. Казвам ли тогава, че сцената е направена с ИИ?“

Именно скоростта според Богданов е основната отличителна черта на ИИ. От една страна ускорявайки формулирането на работна концепция, сценаристът може по-лесно да открие правилната посока. От друга, бавният процес може да доведе до неочаквани идеи. Затова Богданов не определя бързината непременно като предимство, но е неоспоримо, че тласка работата напред по-стремително. Христозов от своя страна нарича ChatGPT „алтернативна форма на брейнсторминг“. Според него езиковият модел може да даде интересни насоки, да спести време от проучване, да определи целева аудитория. Все повече ИИ се използва в маркетинговите кампании на филмите, в дистрибуцията, в кинопоказа.

Дори и бъдещето на бота в ролята на режисьор или аниматор да не е особено обещаващо, обективността му го прави доста по-подходящ за оценяващ. Възможно ли е след няколко години да видим изкуствено фестивално жури? Според Христозов ИИ би могъл да бъде полезен за преселекция, но не и за истинско жури: „Ние търсим емоционално въздействие, а не просто рационален анализ. Не мисля, че ИИ може да даде това. И, надявам се, няма да може никога.“

А дори и да се научи, това надали би спряло хората да искат да творят. Богданов напомня, че изкуственият интелект може да пише, да пее, да свири, но винаги ще има хора, които независимо от това искат да правят тези неща. „Изкуственият интелект няма да може да замести този, който намира и развива своя собствен глас. Независимо дали има изкуствен интелект, дали има компютър, или не, дали има пари, или не, истинският творец иска да създава изкуство.“