Трите пъти, когато Х.Х. беше щастлив
Х.Х. живя 90 години, общо взето спокойно и нормално, без особени сътресения. През всички тези години беше щастлив точно три пъти. За два от тях никога не разбра.
Преброяване на нощната стража
В нощи като тази, когато не мога да спя, сядам до прозореца и броя нещата, за които се държа. Не са много, броеница с 4-5 зърна, толкова останаха. Повтарям си ги така, както дъщеря ми, на две години, си повтаряше вечер в Берлин: мама, тати, баба, дядо, мама, тати, баба, дядо, мама… Понякога, когато броеницата ѝ се виждаше твърде кратка, добавяше буда (думата ѝ за котка) и буда-бау (за куче, една лаеща буда). Цялата нощна стража.
Страхът на коректорката от грешка
Да, смъртта е страшна, но не за това е историята. И професорът се страхува от смъртта, и продавачът на ябълки, и шофьорът на такси. Най-големият страх на коректорката е, че на собствения ѝ некролог ще има досадна грешка. И тя няма да може да я поправи. Тя, която цял живот е поправяла чуждите грешки. Това си мисли, докато лежи в тъмното и прехвърля всички възможни места на сгрешаване. Непълен член в "Животът е само миг…" Изпусната запетая в "Не се забравя човекът, раздал обич и топлина", "И" вместо "Й" във "вечен покой" или, не дай Боже, "Сбогом" със "З". Последното особено я ужасява, сърцето ѝ започва бясно да прескача и…
"Сбогом, сбогом…", това бяха последните ѝ думи насън, повтаря мъжът ѝ на другата сутрин, докато поръчва некролога:
Живота е само миг… Не се забравя човека раздал обич и топлина. Вечен покои. Збогом.