Веси има тази идея още с отварянето на кафето, аз помогнах единствено с това да се случи по-скоро. Нищо повече.
Фактът, че си първият в тази инициатива, ласкае ли те? Все пак ти определяш височината на летвата занапред?
Първи или не – няма никакво значение. Важното е да се забавляваме добре – тази летва е от значение.
Какво да очакват клиентите от теб в качеството ти на барман?
Имам няколко предварително подготвени любими питиета: чай с карамфил и джинджифил, парено кафе с кардамон и канела, а за по-късните часове – сангрия, това е основно, всичко останало ще е импровизация.
А на творец? Какво ще представиш?
На бара:
– Art-Setup – пространство за дигитално изкуство или просто персоналният ми лаптoп на бара: разглеждане на проекти, инсталции, илюстрации.
По стените:
Представяне на мои арт-проекти:
– Истории с камбани – звукова инсталация, реализирана през 2008 в рамките на Фестивала на спомените в Бела Речка.
В село Горна Бела Речка никога не е имало църква, но винаги е имало камбана. От около десетина години тя е открадната. Звукът на камбаната е нещо, за което всички си спомнят с умиление и радост. Създавам въображаема църква – контури на храм, църковна музика, няколко истории: за функцията на камбаната, нейния звук, как се прави, какво се помни за нея.
– Нагледна Агитация (НА), (принтове), реализирана 2007 в рамките на Фестивала на спомените в Бела Речка.
НА има за цел да припомни агитационните средства, използвани през социализма и да намери мястото на буквите в тях. За да функционира по-добре, сложният свят на социалистическото общество се нуждае от серия правила – норми, които управляват човешкото поведение. Как са били показвани тези правила, как се е развивал механизмът за тяхната изработка във времето. НА е пространство на спомени и истории от времето на социализма.
– Композиция (обекти, интерактивен проект), реализирана през 2006 в Гьоте Институт – София в рамките на проекта Мобилни пространства: Композиция от двуизмерни форми, разположени в една плоскост, които се манипулират от наблюдателя до появата на нови, временни пространства. Форма, цвят и звук остават автономни елементи и същевременно в един непрекъснат процес на промяна, те структурират картини, в които достоверността на видимото започва да изчезва.
Презентация от 19:00.
– Истории за 68-a – интерактивен документален проект, реализиран през 2008.
1968 година, разказана по пътя София – Братислава – Банска Бистрица – Кошице – Прага – София. Какво би означавало да се върнеш 40 години по-късно на мястото, където си бил войник, част от българските окупационни войски, решили да спрат Пражката пролет? Какви спомени, чувства и истории изникват по пътя обратно и в разговорите на място в Банска Бистрица, Братислава и Прага?
Кога се захвана с визуално изкуство?
Мисля, че отдавна се интересувам и някак плавно от интерес се превърна в занимание.
Реализирал си доста проекти, някои от тях отличени с достойни награди. Разкажи малко за работата си и за нещата, с които се гордееш най-вече…
Мисля, че не се опитвам да деля работите си, т.е. не мога да кажа с кои се гордея и с кои – не. Макар и разнопосочни, всичките ми проекти са свързани, всички те попадат в сферата на комуникациите. Иначе казано, разказвам различни истории по съвременен начин. Една част са интересни, а друга са просто хрумки. Използвам прости елементи, нищо сложно. Обичам и да се връщам от време на време към по-традиционните неща – да пресъздавам познанията на предишните поколения през призмата на новите медии, повече може да видите на www.setup.nagledna.net
В момента работиш ли върху нещо?
Нещо за „голямата екскурзия” отпреди 20 години, но засега толкова – останалото през май, надявам се.
Ще издадеш ли технологията за приготвяне на домашен ром?
Съставки: 5л. български ром (чудесен заместител на дестилата, който иначе трудно бихте добили), карамфил, джинджифил (на корен), канела на стик, черен пипер, кориандър, около 2кг. ябълка, ананас, папая и други цитрусови плодове по желание. Всичко това се оставя да отлежи 1/2 година в буркана.
Райчо Станев е в Artnewscafe на 15 февруари от 10:30 до 23:00
