Да, естествено. Едно да се надяваш, друго е да се случи. Все пак Берлинале е един от трите най-големи филмови фестивала в света. У нас филмът ще се излъчи в началото на март на София Филм Фест.
Ще участваш в секцията Международен форум на новото кино. Какви са очакванията ти?
Най-голямата изненада за мен е, че филмът ще се прожектира пет пъти, а не три както обикновено. Ще има представяния, дискусии, покани за други фестивали. Цялата групичка ще бъдем там – продуцентката Мартичка Божилова, операторите Богданов и Мисирков, композиторът Петър Дундаков.
Как дойде идеята да направиш филм за Коридор #8?
Преди години трябваше да участвам на международен фестивал в Тирана. Оказа се, че няма пряк полет дотам, нито автобус или свързваща жп линия. Веднъж дневно от албанско-македонската граница потегля едно селско микробусче до Тирана. Тогава така и не стигнах до Албания, но идеята се загнезди в ума ми. Всичко започна от един абсурд на живота.
Разкажи ни нещо повече за Коридор #8?
Филмът е мозайка от истории и герои, които живеят по този път. Основната тема са липсата на комуникация и многото предразсъдъци. Когато не познаваш другия, започваш да си измисляш неща за него. А колкото да изглеждаме различни, ние сме ужасно близки.
Мислиш ли, че този път някога ще бъде завършен?
Не вярвам, но същевременно е много хубаво това да се случи. Един от героите е министърът на транспорта в Македония. За да се изгради македонската част от Коридор #8, трябва да се вложи годишният бюджет на страната му. Сами разбирате, че те няма да се откажат от всичко друго, за да построят пътя сами.
Случайни ли са твоите герои, или ги подбираше внимателно?
Снимките ни отнеха 30 дни, но предварителната подготовка беше четири години. Филмът има своите основни герои, които са ключови и са много добре изследвани, но същевременно участват много други, които са буквално намерени на пътя.
Разкажи ни повече за някои от главните герои.
Мисля да посветя филма на един от тях. Казва се Любо Бубата, който в един момент започва да говори за изолацията и всъщност обръща филма. Дълго време е живял в Латвия и дори има дете, което никога не е виждал. Мисля да изпратя едно копие на сина му, за да види, че покойният му баща е бил един много смислен и добър човек.
Какво ново ще научим за себе си и за съседите си?
Самият аз бях учуден от много неща. Харесвам един дервиш от Македония, който е член на шиитския орден. Такива като него отказват всякакъв вид насилие. Това противоречи на всякакви предразсъдъци спрямо мюсюлманите, че изповядват войнстваща религия. В Албания има случаи на вендета между католиците и тези вражди продължават с поколения. Като цяло обаче хората там са много по-добронамерени към един екип, докато у нас има една студенина. Надявам се дори чрез филма да преодолеем предразсъдъците си спрямо албанците, които са много топли хора.
Музиката към филма е дело на Петър Дундаков от Тибетски сърца. Как се случи да работите заедно?
Не го бяхме планирали. Петър дълги години живееше в Холандия и един ден се видяхме съвсем случайно. Той намери много добро решение на базата на една единствена песен. В Албания намерихме музикант, който преди време написал песен специално за Коридор #8. Музиката на филма всъщност е вариация на това, което той изтананиква. Композициите на Петър Дундаков обединяват всички парчета в мозайката по един гениален начин.
Какви са отзивите дотук?
Хората казват, че филмът е лесен за гледане, което е най-важно. Фестивалите блазнят егото на човек, наградите пък са рулетка. Но в крайна сметка най-важна се оказва публиката. Има харизма в този филм, защото нещата се случваха някак учудващо лесно.
Върху какво работиш в момента?
С Андрей Паунов завършваме анимационния филм Три сестри и Андрей. Участват Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова, Златина Тодева и Гергана Джикелова. Особеното при него е, че първо заснехме актьорите на зелен екран. След това върху тях се рисува и се получава един много интересен микс. Финалният резултат е хипер реална живопис, която се движи.
Ти си утвърден аниматор. Как реши да се насочиш и към документалното кино?
Случи се благодарение на тази история. Независимо дали става дума за документално, игрално или анимационно кино, следвам една и съща схема. До този момент съм работил върху късометражни филми, но мисля да правя повече дълги филми.
Това означава ли, че един ден ще се пренасочиш и към игралното кино?
Да, твърдо. Вече имам и идеи. Завършил съм плакат в Художествената академия. В един момент реших, че не ми е достатъчно рисунката да е статична. Тя започна да се движи. След което пък – като е гарга, да е рошава. И така едно след друго. Големият руски режисьор Михаил Ром има едно велико изказване, което е верую в моя живот – ако имаш една история, която искаш да споделиш с приятелите си, купи една бутилка водка и им я разкажи, ако имаш история за сто хиляди души, тогава сядаш и правиш филм.
