Джино: Да, тази сутрин вече тренирах – направих 48 лицеви опори и 15 коремни преси. Нужно е – коремът ми е станал твърде очевиден. Трябва да вляза във форма, иначе поставям в опасност всички чудесни сексуални преживявания по време на турнето!
Току-що излезе Live in Europe. Защо избрахте точно първия ви концерт в София за лайв албум?
Джино: Защото записът се получи изключително добре, имаше и чудесно взаимодействие между нас и публиката, което също е от значение за един лайв албум. Всъщност решението кой от записите да ползваме беше само отчасти наше – тежката дума имаше нашият легендарен продуцент Джак Ендино (работил с Nirvana, Soundgarden и Therapy? – бел.авт.). Той прецени, че от записа на шоуто в София ще се получи добър лайв албум. На Джак адски много му хареса, че се дочуват всякакви неща – виковете на публиката, разговорите на хората от първия ред, наздравиците със стъклени чаши. Можем да се закълнем, че това вероятно е единственият концертен албум в света, по записите на който не е пипано нищичко. Обикновено в студиото някои неща се преправят, други дори се махат изцяло – това е нормалната процедура. При нас обаче нямаше нищо такова – оставихме звученето на моя тромпет, вокалите на Марио, бекинг вокалите, всички тези ужасни неща. Това е абсолютен лайв – по-истински няма как да бъде.
Лесно ли се работи с именит продуцент като Джак Ендино?
Джино: Разбира се, че не! Той е един сърдит старец!
Вал: Нещо повече – той е сърдит старец, който веднага те хваща, когато пееш фалшиво или не свириш нещо както трябва. Но освен това винаги задава правилните въпроси и разбира изключително добре към какво се стреми групата – затова успява правилно да предаде духа на един такъв концерт. От тази гледна точка работата с него е лесна. Той е продуцент и на албума ни Kultura-Diktatura, както и на първото демо на групата преди безброй години. Познава ни доста добре, разбира нашата концепция, а ние от своя страна винаги се отнасяме с голямо уважение към него.
Е, вероятно от време на време дори той ви потупва по рамото?
Джино: Лично на мен ми е казвал “Вие не сте ужасно зле”, а това си е сериозен комплимент! Освен това беше споделил с моя приятел Крис Новоселич, че Live in Europe вероятно е най-добрият лайв албум, върху който някога е работил.
Ще има ли dvd версия на този албум?
Вал: С помощта на Васил Върбанов и Тангра Мега Рок шоуто беше записано наистина добре, с няколко камери. Затова идеята беше след пускането на Live In Europe на пазара да го издадем и на dvd. Но за да бъде всичко по-сигурно, Били Гулд (басистът на Faith No More – бел.авт.) взе записите при едно от посещенията си в София, върна се в Сан Франциско и ни ги пусна обратно по пощата. От американските пощи обаче получихме само празен плик, без нищо в него. Така че в момента мастърите на шоуто са изгубени и едва ли някога ще можем да ги открием. За жалост това прави и издаването на dvd невъзможно.
Случвало ли ви се е да бъдете посрещнати недружелюбно от местни националисти при концертите ви из Балканите?
Джино: Знаеш ли, правим концерти на Балканите сравнително отскоро – само от две години. В началото бяхме изненадани, че навсякъде ни посрещат изключително добре. Което е малко глупаво от наша страна – защото именно ние трябваше да знаем най-добре, че национализмът се прави от политиците, а не от хората. Освен това на концертите ни няма как да дойде някой крайно десен националист, няма да се чувства особено на място. Ние привличаме хора, които приличат на самите нас.
Както разбирам, никак не сте били разочаровани от реакцията на българските фенове при първия ви концерт в София.
Джино: Разбира се, че приемът ни хареса, но чакай да обясня нещо. Не обичам да наричам тези хора просто фенове, защото те са нещо повече, те са наши приятели. Музиката е нашето най-лично нещо, така че ако някой я възприема и харесва, той може да бъде наречен наш приятел. Ние ги обичаме.
Подготвили ли сте нещо специално за 6 март в София?
Вал: Има няколко изненади за българската публика – ще чуете парчета, които не свирихме на предния концерт. Не искам да давам големи обещания, но ще се постараем на публиката да й бъде интересно. Представянето ни до голяма степен зависи от това колко бързо ще се съвземем от смяната на часовите зони – обикновено първите дни е най-тежко и непрекъснатото пътуване и свирене направо ни побърква.
Първото шоу беше наистина добро – възможно ли e изобщо второто да бъде по-силно?
Джино: Хайде де, човече! Разбира се, че може да е по-добро. Трябва да е така – това е една от целите на групата ни, всеки наш концерт да е по-силен от предишния. Затова всеки път свирим, сякаш е последното шоу, което някога ще имаме. Ще видите сами – ще се раздадем напълно.
