Банишора
Фланьорската ни обиколка из софийските красоти и потайности продължава в западна посока – към стария, възпят в градски песни и изпълнен с всевъзможна символика квартал Банишора.Започваме разходката с фолклорно-историческа ремарка, каквато би могла да бъде само добрата стара градска песен:
Коньовица, Банишора,
кой да е квартал
и през лято, и през зима
пак ще има кал
Някои от местните кореняци (познаваме такива, наистина) пък я знаят по друг начин:
Коньовица, Банишора
целият квартал
улиците си павират,
за да няма калКакъвто и да е изходният фолклорен материал, очевидно е едно – в Банишора някога е имало постоянно присъствие на лепкава кал, както се и полага на един пролетарски, а още и емигрантски квартал, досущ като съседния му Юч Бунар, за чийто декадентско-романтичен и някак хаотичен дух вече многократно сме ви разказвали. Днес обаче кал открихме само в междублоковото пространство, а всичко останало е опасано от обичайната мрежа от павирани и асфалтирани улици. Границите му също са малко по-различни от онези в далечното минало – следват булевард Княгиня Мария Луиза, булевард Сливница, улица Габрово и улица Скопие.Още при оформянето си покрай някогашната Банишор махала, Банишора е далечко от Центъра (по смисъла на края на 19 и началото на 20 век – значително по-далечко, отколкото сега). Но пък с годините и развитието на свободна България, кварталът се оказва съвсем близо до една от портите на града – Лъвов мост, покрай който израстват много приятни къщи, появяват се павета и трамвайна линия. Тия дни Банишора е още по-близо до една от другите порти на София – тъмната, мрачна и вечно недомислена, недоносена Централна гара.Съмняваме се, че точно това е най-приятното за местните жители, но картинката не е чак толкова страшна – в непосредствена близост до Гарата и точно до булевард Христо Ботев се намира много приятната градинка Алжир (или пък Jardin d’Alger, както е другото й название), в съответствие с което пък в град Алжир още от 1964 има градина с название София.Е, по тъмно е добре да не се разхождате тъкмо сред зеленината на Алжир, защото бродят всякакви, но през деня е добро място за по кафенце или бира, пък можете да разгледате хубави стари сгради на Национален център по кръвопреливане и хематология и 48 ОУ Й. Ковачев.Банишора може да изглежда обикновено, но всъщност е доста необичайно място, особено ако се вгледате в неприкритите символи, разпръснати из него. Например това, че съвсем близо един до друг (разделя ги не повече от километър) са и Адът, и Раят.На Опълченска ще откриете храма Св. апостол Андрей Първозваний – единствената църква в България, която носи името на светеца, но и единствената, която официално е посветена на подвига на българските опълченци, платили с кръв свободата на родината.Само на десетина минути пешеходна разходка оттам е и мястото, на което не си пожелаваме да попадаме никога – строго навъсения, каменен и обгърнат от бодлива тел Централен затвор. Стената и вишките изглеждат стари и внушителни точно като зандана в Диарбекир – или поне както начинът, по който си представяхме онези турски затвори, докато четяхме за възрожденските борци навремето. Във всеки случай, гледана отвън, сградата на затвора е интересна, дори си заслужава една бавна есенна разходка и снимка със смартфона.Останалите сгради около вас варират от величави соц блокове тип ”сива стена” – с множество входове и еднообразна фасада до ниски кооперации от 50-те и стари-стари къщи (основно по малките улички Круша планина, Беласица и Лютиброд), в които ясно се усеща духът на стара, монархическа София, макар че времето не е било никак благосклонно към някога снажната им осанка и хубава мазилка.Като говорим за сгради, едва ли има нещо по-внушително и залегнало в подмолната градска митология от намиращия се малко преди надлез Надежда Блок на смелите. Който пък не би трябвало да бъде точно на смелите, а по-скоро на отчаяните, защото е окаяно общежитие на няколкостотин електротранспортни работници, които друго не могат да си позволят, затова обитават мухлясали, студени стаи с ужасяващи условия на живот. Нещата стават съвсем не-смешни, когато към всичко това добавим факта, че техният възвисок жълтобял блок има нездравословен наклон, който при едно сериозно земетресение би могъл да поеме твърде неприятен и твърде бърз път към земята.