Целият свят трябва да се промени. Това е идеята, върху която са вдигнати основите на училището за дизайн Баухаус, отворено в немския град Ваймар през 1919. Учи студенти едва 14 години, преди да бъде забранено от нацисткия режим, но дава важни уроци и сега – точно то конструира днешната ни идея за дизайн, като слива изкуство и занаят в едно. В Баухаус изхвърлят излишните орнаменти и на тяхно място вкарват чиста геометрия: минимализъм не защото е модерен, а защото е функционален и красив. Тази нишка на внимание и естетика е така силна, че в действителност променя всичко навсякъде – затова целият свят празнува 100-годишнината от създаването на училището с изложби, лекции и книги. И тук слушаме историята му, търсим отпечатъка на Баухаус по архитектурата в града и гледаме прожекции в програмата на Гьоте-институт. В подготовка за тези събития, изваждаме пред вас няколко предмета, с които може да вкарате Баухаус и вкъщи.
Столът
Архитектът и директор на Баухаус Мис ван дер Рое казва, че столът е нещо извънредно трудно – дотолкова, че да построиш небостъргач почти е по-лесно. Марсел Бройер е ученик в училището, повлиян от визуалния език на дер Рое, който на 23 години, вдъхновен от колелото си, прави първия прототип на стол от огънати тръби. Така се появява една от емблемите на Баухаус – столът Василий, кръстен на абстрактния художник Кандински (който така силно харесва дизайна, че Бройер му подарява един от ранните прототипи). В продукция е и днес с числото 1 650€ върху етикета. По-труден от небостъргач, този дизайн все още е връх – макар самият Бройер да се надявал, че столовете са отживелица и скоро ще започнем да левитираме във въздуха, вместо да седим.
Тапетът
Преди около 90 години се появяват първите тапети Баухаус. Всъщност ролките излизат сред голям скептицизъм в училището – много от графичните артисти тъкмо са се отърсили от добронамерения кич на Ар нуво с неговите орнаменти, липса на празно пространство и заврънтулки, и тези шарени парчета хартия изглеждат като ненужен завой назад. Тапетите Баухаус обаче, със своите солидни цветове и геометрия заявяват деликатно и силно присъствие, достатъчно чисто, за да бъде глътка въздух в стаята. Заради това почти веднага имат успех, който продължава и днес – тук разгъваме тапет, вдъхновен от оригиналната продукция, който може да си купите и като плат.
Плакатът
Изкуствата са влияли силно на дизайна в училището, а и самото то е ставало вдъхновение за художниците. Например артистът Тео ван Дусбург, чиято репродукция (за само 6£) виждате тук, никога не става официално част от Баухаус, но е дотолкова впечатлен от него, че се мести във Ваймар с надеждата работата му да закове погледа на тогавашния директор Валтер Гропиус. Той така и не позволява на Дусбург да стане преподавател и художникът в крайна сметка отново се мести, този път в близост с Мондриан. Двамата се срещат често, за да говорят за изкуство, покрай което се скарват жестоко – вероятно заради това, че Дусбург вярвал в експресивната сила на диагоналите, докато Мондриан подкрепял само хоризонталните и вертикалните линии.
Пепелникът
В годините след Втората световна война Мариане Бранд – вече известна с металните си дизайни, става популярна и с фотоколажите си. Нейният геометричен пепелник също е вид колаж, който събира индустриалното производство и ръчните занаяти. И до днес се продават негови репродукции (за 145€), в които крачетата трябва да се прикрепят на ръка към фабрично произведеното тяло. Дизайнът на точно този пред вас е от 1924: малко след като Бранд започва да учи при дизайнера Ласло Махоли-Наги, тя става негов асистент, а 4 години по-късно – и ръководител на ателието. Сега, също както и в деня на създаването си, пепелникът с ръчно сглобяемите крачета стъпва здраво на масата като съвършен детайл – едва ли някога изобщо бихме искали да го видим пълен с пепел.
Лампата
Вилхелм Вагенфелд е ученик в Баухаус, който смятал, че дизайните му трябва да са достатъчно евтини за работника и достатъчно добри за богатата класа. За мъка и радост обаче той произвежда ето тази лампа, която и до днес свети като звезда сред образците на Баухаус – което пък изстрелва и цената й до близо 489€. Стегнатият и решителен дизайн осветява интериора с бяла глава, прозрачно стъклено тяло и метални детайли. С подобна геометрия Вагенфелд е подписвал куп други форми – потърсете например неговите чаши за чай от дебело стъкло или яйцеварката (интересен инструмент за рохко варене и правене на суфле в малки дози).
connox.comАлбумът
Ако дотук избирате "всичко това и още", потърсете някоя от книгите, които събират между кориците си целия живот на Баухаус. Понеже не е конкретно движение, а начин на мислене, то най-лесно се проследява през среща с главите, в които се е раждал. Тази групова биография на шест от най-важните имена в движението например е на Никълъс Фокс Уебър – той чува историите, събрани в нея, лично от артистите Йосеф и Ани Алберс, които са част от Баухаус.
Следващата лекция, How Bouhaus is Your House? на Анета Василева, е на 27 април от 18:30 в Гьоте-институт, вход свободен
