Първите части на Белият хотел са фантазии и халюцинации, рязко контрастиращи с предстоящите глави. Стилът неочаквано се променя: от еротични стихотворения през пощенски картички и разменени писма до стегнат и исторически правдоподобен наратив към края.

В романа на Д. М. Томас нищо не е каквото изглежда – нито оперната певица Ана Г., нито привидно лежерният тон в началото. Британският автор използва Фройд като главен герой и го превръща в същинско олицетворение на психоанализата. Той ни запознава с психосоматичните болки на Ана, които Фройд диагностицира като хистерия. Но се оказва, че заключенията не са толкова прости и преди читателят да се усети, е въвлечен в спираловидния разказ на героинята, съчетаващ трилър, еротика, поезия и жестоко насилие.

Поетът, преводач и романист Д.М. Томас е номиниран за награда Booker с Белият хотел.