Берлин в няколко филма

Още през далечната 1895, когато братя Складановски започват редовните си прожекции на късо кино, заснето със сглобения от тях самите уред на име биоскоп, немската столица се превръща в един от първите градове в света, прегърнали новата арт форма. Следват Бабелсберг – първото истинско филмово студио в историята, немският експресионизъм, Кабинетът на доктор Калигари, Вампирът Носферату, Фриц Ланг и много други. В наши дни Холивуд ползва Берлин предимно за шпионски филми като Ултиматумът на Борн или истории от Втората световна война в стила на Операция "Валкирия“, както и анонимен декор за блокбъстирите Игрите на глада и V като Вендета. През годините обаче малко по малко са се натрупали доста класики, в които този толкова пъстър и жив град получава своя така заслужен трибют.

Оригиналното заглавие на тази класика неслучайно се превежда като Небето над Берлин – това е любовна изповед на Вим Вендерс към любимия му, макар и не роден град. Историята пък разказва за личните ангели на берлинчани, които отвисоко се опитват да помагат в един от най-обърканите периоди на историята – малко преди падането на Стената. Локациите включват Западен Берлин, Потсдамер плац и Колоната на победата, вдъхновила сюжета.

  

  

Световният пробив на Новата нова вълна в немското кино, който стартира кариерите на режисьора Том Тиквер и звездата Франка Потенте. Филмът се движи между три паралелни реалности, в които опитите на главната героиня да спаси приятеля си се развиват по коренно различен начин. Също така, както заглавието подсказва, цялото нещо се случва с много тичане на фона на 90-арски Берлин с особено красиви кадри на мост Обербаум.

  

Без да блести с особени претенции за дълбоко изкуство, филмът на Дейвид Лийч (първият John Wick и вторият Deadpool) за атомната блондинка агент на Ми-6 (в ролята невероятната Шарлиз Терон) дава това, което обещава – стилизиран, красив екшън със смазващ саундтрак. Всичко това сред една изтрещяла версия на Берлин през ноември 1989, броени дни преди падането на Стената.

  

Немското чувство за хумор е специфично, но когато шегата се получи, е един път. В случая на този филм комедийната концепция е безумна, но работи безотказно: Хитлер се връща в съвременен Берлин и, общо взето, казва: "Пак съм тук!", а историята проследява интеракциите му с обикновени хора, леко в стила на Борат. Филмът е толкова забавен и успешен, че при премиерата си измества Отвътре навън на Пиксар, превръщайки се в най-гледаното нещо по кината в Германия.

  

Препратката към легендарната песен на The Clash не е случайна. Този филм следва трагикомичните премеждия на диджей с артистичен псевдоним Ickarus, който след грешното хапче се събужда без дрехи и без спомени насред хотелска стая в Берлин. Филмът е особено уважаван заради реалистичното представяне на техно сцената в града, а също и заради участието на култовия немски диджей DJ Paul Kalkbrenner, който играе главната роля и е отговорен за музиката вътре.

Още познат като Oh boy, този филм стартира като дипломен проект на режисьора си Ян-Оле Герстер, но много скоро натрупва фенове и обикаля фестивалите по целия свят. За това помагат естетската черно-бяла визия, миксът между драма и комедия в сюжета и реалистичният поглед към модерния, хипстърски начин на живот в града.

  

Новата екранна версия на класическия криминален роман със същото име е спираща дъха модерна драма, която е пренесла вечните проблеми на героите в модерен Берлин с нелегални работници, наркотици и тайни клубове. Албрехт Шух в ролята на криминалния бос Райнхолд пък прави една от най-бруталните роли на злодей напоследък.

  

Били Уайлдър е сред малкото режисьори, който може да направи комедия, от която да плачеш, и трагедия, където да смееш. Този филм се нарежда сред най-добрите в дългата му и продуктивна кариера. Действието се развива през 1961 поравно между двете части на Берлин, а всички се държим за стомасите от премеждията, които се изсипват едно след друго на горкия главен герой (в ролята прекрасният Джеймс Кагни). Интересен факт: Стената била издигната без предупреждение една сутрин, докато филмът се снимал, което принудило продукцията да се премести в Мюнхен.

  

Няма как да не отделим почетно място на може би най-важния берлински режисьор на всички времена – Райнер Вернер Фасбиндер, човекът успял да заснеме за краткия си житейки път 44 филма, сред които Любовта е по-студена от смъртта, Страх изяжда душа, Копнежът на Вероника Фос, Бракът на Мария Браун, Марта, Отчаяние, Лола и недостижимия минисериал Берлин – Александерплац, най-класическата драматизация на по-горе споменатия роман. Фасбиндер не е просто поредният творец, до ден днешен филмите му са религия.

 

Едно от най-трогателните немски заглавия разказва за момче от Източна Германия, което трябва да предпази майка си от шока, който новината за падането на Берлинската стена неминуемо ще предизвиква. Следва безкрайна поредица от нелепи ситуации, докато той с помощ на приятели и роднини се опитва да създаде илюзията, че ГДР все така съществува. Сбогом, Ленин! включва красиви кадри на монументалния социалистически булевард Карл-Маркс-Али, както и предава най-реалистичния поглед за живота едно време, в социалистическата част на града.