Радостен съм, че отидох, защото така хората разбраха, че изобщо участвам в този филм. Стана ми изключително приятно, че той беше селектиран за фестивала, който е голям и елитен форум. Прожекцията за журналисти е имала невероятен успех, ръкопляскали са, смяли са се по време на филма. Когато влизахме на пресконференцията след това, имаше аплаузи за всеки от екипа и моите бяха най-много. Разбрира се, аз знаех, че филмът ще го бъде, но тогава за първи път някак си повярвах в него. Иначе и в Прага, на чешката прожекция, мина много добре.
Вярно ли е, че е имало разминаване между оценката на чешката публика и критиците?
Ами истината е, че има интерес към филма, гледат го и някои много го харесват, други не. Честно казано, трудно приемат български актьор да играе тази роля, героят ми е култов за тях. Книгата на Бохомил Храбал е много известна, нещо като тяхна национална гордост. Има и изказвания срещу Менцел. Защото той не е правил доста време кино и очакванията са били големи. А той не филмира книгата като Спилбърг?– да се хареса на всички, не просто я разказва, а влага нещо и от себе си.
Запозна ли се с някои големи актьори на фестивала?
На гала-закриването се запознах с Уилям Дефо, който дойде и ме поздрави, с Гаел Гарсия Бернал, който играе във Вавилон и Мотоциклетни дневници?– едно момченце, колкото мен високо?– много приятен пич. Те и двамата бяха в журито. Очаква се, че там като отидеш, все ще видиш някакви интересни личности, обаче аз отидох накрая и изтървах Антонио Бандерас, Де Ниро, Клуни.
Кажи ни повече за филма и каква е твоята роля.
Това е епичен филм?– историята на Чехия от първата половина на миналия век през очите на един герой?– Ян Дите, който иска да забогатее и да има хотел. В началото е сервитиор, но постепенно изкачва йерархията и в един момент придобива огромен хотел. Но тогава идва комунизмът и казва: тоз хотел, много е хубав, но вече е държавна собственост. Така завършва първата част, в която играя аз. Оттам захапва друг актьор?– влиза в затвора за 15 години, после го пращат в едни обезлюдени места, където прави равносметка на живота си.
Трудно ли ти беше с ролята, знам, че си научил чешки за нея…
Силно казано научих чешки?– това, което знам от езика, е заради четирите месеца, които прекарах в Чехия. Иначе, когато разбрах, че ще трябва да говоря на чешки, си казах добре, дай да видим какви са тези реплики. И като ми пратиха сценария, видях, че имам ужасно много?– пълна паника. Не е шега работа да играеш на чужд език. Първата голяма трудност беше да науча всичко с правилното произношение. Втората?– когато трябваше да проговоря за първи път пред камера, в един огромен ресторант, пълен със статисти. На всичкото отгоре на място, по време на снимките, Менцел непрекъснато променяше текста, което също си беше шок.
Сега какво ти предстои?
Нищо конкретно. Аз съм оптимист и вярвам, че ще дойде точното нещо, което ще искам да направя. Дотогава си играя в представленията.
