BILLY`S VIOLENCE & BILLY`S JOY. Защо по дяволите да гледам Шекспир в XXI век?
Шекспир истински ли е?
Шекспир започва да бъде малко излишен, не? Шекспир, Шекспир, Шекспир… Толкова сме свикнали името му да е познато на устите ни, че сме стигнали до там да се съмняваме в съществуването му. Както когато си малък и повтаряш една дума толкова бързо, че тя губи изцяло звученето си, а с него и смисъла. Това ли е Шекспир днес? Всъщност, какво е той за хората, които не могат да гледат насилие – романтик? Романтиката е едно от най-ужасяващите неща, не? А, не е ли агресията удоволствие, извиращо директно от вулкана? Не е хубаво в текст да се задават толкова много конкретни и директни въпроси, чували сме, че е скучно. Както е и Шекспир, ако си праведен. Този полуграмотен човек е успял да хване със селските си груби ръце някои доста важни усещания и да ни остави интересни загадки. Пример?
Защо Шекспир оставя в завещанието си второто му любимо легло на Ан Хатауей?
Това е като някой да ти звънне, за да ти напомни, че не иска да говори с теб и да не му се обаждаш!
Защо Шекспир може да си измисля нови думи, а ние не?
swagger (надувка), scuffle (сбиване) и scornful (презрителен).
Лесно ни е да съдим новите културни пространства заради липсата на знание и обиграност, но… През 1613 г. Глобус Тиатър, мястото, където са се играли най-известните му пиеси, изгаря до основи по време на постановката на „Хенри VIII”. Причината? Ефектите! Артилерийно оръдие изстрелва искра, която подпалва сламената покривка. Има и човек със запалени гащи.
Шекспир – гений, скандалджия, мистерия, провокатор и може би дори несъществуващ.
Щом стигнахте до тук в публикацията, значи можете да издържите и на триумфално 3-часово театрално представление! Това е преживяване, изпълнено с насилие, безнадеждност и няколко капки хумор, за да не си тръгнем съвсем съсипани.
Световноизвестните Needcompany ще ни поведат на едно великолепно пътешествие в пълния разпад на моралните устои, където границите между правилно и грешно са напълно заличени. Ще станем свидетели на едно колосално театрално упражнение по агресия и насилие, изследвайки дали това е просто художествено оправдание за кървав хаос, или всъщност ни дава някакво дълбоко прозрение.
BILLYS VOILENCE & BILLYS JOY
Две представления в една вечер. Ще си тръгнете ли променени? Не знаем. Но със сигурност ще си тръгнете. Някога. Билети.
Billy’s Violence – защото много кръв не е достатъчно кръв
Шекспир – великият бард, майсторът на думите, но също така и авторът на някои от най-бруталните сцени, които светът някога е гледал. Виктор Афунг Лауерс решава, че това все още не е достатъчно и отива още по-далеч – премахва историческите препратки, анекдотите и оставя само чистото, неподправено насилие. И този път жените са в центъра! Каква радост!
Ще наблюдаваме свят, в който редът се възстановява, но само след като е натрупана планина от трупове. Ще станем свидетели на безсмислената жестокост, разпадащата се социална тъкан и една реалност, която изглежда твърде близка до нашата собствена. Защо толкова много обичаме да гледаме насилие? Защо то винаги намира място в изкуството? А ако насилието има собствена истина? Собствено оправдание? И тъй като вие, скъпи зрители, нямате достатъчно агресия в живота си, каним ви на този спектакъл, за да получите още доза хаос, кръв и разрушение, напълно артистично поднесени.
Но не се притеснявайте – няма да ви оставим да си тръгнете така лесно!
Billy’s Joy – имаше една смешка, че докато слушаш Кондьо, нищо лошо не може да ти се случи. И това така.
След като сме били емоционално и интелектуално смазани от Billy’s Violence, време е да се посмеем. Или поне да се опитаме. Виктор Афунг Лауерс, вероятно изморен от морето от трупове, решава да премине към комедия. Разбира се, не очакваме евтини шеги – това е Шекспир за 21-ви век.
Централната тема? Помирението. Но, както се оказва, то е невъзможно без любов. Така че взимаме Ромео – да, онзи Ромео, когото всички познаваме като вечно трагичния любовник, и го запращаме в Страната на приказките. Само че там няма нищо приказно. Свят, разкъсан от разногласия, политически разделения, глобално затопляне и всичко останало, което днес ни държи будни нощем.
Ромео, милото момче, дори забравя как да говори, защото, разбира се, езикът също е жертва на съвременната разруха. И в тази нова реалност, докато търси Жулиета, осъзнава, че тя е изгонена от самия разказ! Метафора? Съвсем възможно. Но, понеже това е комедия, има едно много важно правило – Ромео няма право да се самоубие! Той е оставен напълно гол и изолиран, принуден да продължи да търси любовта си, докато или я намери, или някой най-накрая не сложи край на тази агония.
И така, след като ст преживели насилието, следва въпросът: какво остана да ни бъде смешно?
Дали хуморът е просто отчаян опит за оцеляване или последната форма на активизъм?
И ако не се смеете… дали не сте станали част от проблема?
