Хаха, не, по онова време подобно нещо изобщо не би ми хрумнало. Тогава бяхме като всяка друга група – свирихме в малки, опушени клубове, спяхме в задната част на нашия ван. Също така, за толкова години така и не ми се е случвало нещо подобно – ще ми бъде адски интересно и задължително ще си го отбележа в списъка с големи постижения!
Долавяме ли някаква нервност?
Да, в момента съм малко нервен, защото още не сме имали възможност да репетираме заедно с оркестъра. Но знам, че пристигаме в България два дни преди самия концерт, така че ще имаме достатъчно време да се сработим. Веднъж като репетициите минат, няма да остане никаква следа от нервност.
Гледал ли си Universal – страхотното концертно DVD, което Anathema записаха в същия този Античен театър в Пловдив през 2012?
Не, но нашият вокал Ник го гледа и ми разказа за концерта. Изобщо, струва ми се, че цялата идея за концерта ни в Пловдив е започнала от един разговор между Дани Кавана от Anathema и Ник. След като обсъдихме нещата, ми се стори доста естествено да направим концерт заедно със симфоничен оркестър – когато композирам парчетата на Paradise Lost, почти винаги го правя с идеята за класически оркестрации. И съм уверен, че ще се получи добре.
Не ви ли беше трудно да изберете едва седем парчета от внушителната ви дискография, които да направите заедно с Оркестъра на Държавна опера Пловдив?
Повечето от парчетата ни, които имат оркестрално усещане, са бавни. Така че онази част от концерта, която е заедно с Оркестъра на Държавна опера Пловдив, ще бъде в доста бавно темпо. Едновременно с това, искахме малко динамика, затова сме включили и едно по-бързо парче – чисто новата ни песен Victim of the Past.
Забелязваме, че ще представите оркестрална версия и на Joys of the Emptiness от албума ви Icon. Това е изненадващо, защото това не е парче, което свирите често на живо.
Нещо повече – струва ми се, че сме свирили тази песен само веднъж или два пъти! Но пък е една от любимите ми композиции и добре помня, че когато я написах, някъде през 1993, много ми се искаше да я чуя заедно с класически инструменти. Но по онова време нямахме подобни възможности.
Друго интересно включване е Gothic.
Да, това е още едно парче, което не свирим често на живо. Но в случая би паснало, а и е едно от най-важните в цялата ни кариера, би било жалко да пропуснем точно него.
Избрали ли сте вече кои ще бъдат парчетата, които ще изсвирите без оркестър?
Точно преди да започнем този разговор обсъждахме това с Ник, хаха. Така че все още нищо не е ясно, но имаме наистина много възможности. С групата репетираме между 30 и 40 парчета, така че бихме могли спокойно да излезем и без ясен сетлист, да импровизираме на момента.
Смятате ли да включите нещо от най-противоречивия ви албум Host?
Напълно е възможно.
Как ти се струва експериментът Host от дистанцията на времето?
Мисля, че е страхотен албум, който много хора не възприеха. Първо – заради по-малкото китари, но и заради студийната продукция. Честно казано – не бих променил нищичко в Host. Не съжалявам и не се извинявам за нищо. Всяка група с дълга история като нашата, трябва да има различни албуми.
Освен различен, този албум е и един от най-добрите ви.
Радвам се, че смяташ така. Защото често говоря с хора, които смятат, че едва ли не трябва да им се извиня за издаването на Host. А аз никога не бих го направил – защото това е чудесен албум с чудесни песни в него.
Ще изпълните едно ново парче, което вероятно значи, че вече сте готови с новия си албум?
О, да, всички парчета от него са готови. Струва ми се, че стана доста разнообразен. Ще направим записите през ноември и някъде през пролетта ще чуете как се е получил.
Дълго време бе концентриран изцяло върху Paradise Lost, но в последните години движиш и свой страничен проект – Vallenfyre. Лесно ли разпределяш времето си между двете групи?
Опитвам се да разграничавам двете групи възможно най много, те да не пречат една на друга. Така че се занимавам с Vallenfyre единствено в напълно свободното от Paradise Lost време.
А не ти ли се случва да измислиш риф или цяло парче, след което да се чудиш дали да го включиш в албум на Vallenfyre или на Paradise Lost?
Не, защото подхождам към двата проекта по съвсем различен начин. При Paradise Lost най-важна е дълбочината и чувството, докато Vallenfyre е важна остротата.
Тенденцията при музикантите е с годините да правят по-лека музика, но при теб сякаш е обратното – ако съдим по Vallenfyre, ставаш все по-екстремен.
Хаха, не бих казал, че съм по-екстремен човек или музикант. Но израснах с дет метъл, обичам тази музика и Vallenfyre е като връщане в миналото за мен. Адски много ми харесва.
Замислял ли си се да направиш проект, който да е в синтпоп направление, примерно. Музика, абсолютно лишена от метъл влияния?
Абсолютно. Дори съвсем наскоро обсъждахме точно такава идея заедно с Ник. Дали ще се получи? Ще видим. Никога не казвам никога.
Paradise Lost свирят заедно с Оркестъра на Държавна опера Пловдив в пловдивския Античен театър, 20 септември, 20:00, 40/60лв от eventim.bg
