Доколко познаваш нейното изкуство?
Ана ми разказа с какво се занимава. Видях на видео Босо танго и Кармен, знам и за работата й в затвора (Ана изпълнява постановката Домът на Бернарда Алба в женския затвор в Сливен, бел. авт.) и как животът на хората там се променя след една среща с изкуството. Мисля, че най- важно е нейното усещане за нещата, които прави. То е в основата на нашата връзка.
Работил ли си по друг проект някога по този начин, без личен контакт, само по Интернет?
За първи път правя нещо подобно. Благодарение на техниката днес вече всичко е възможно. Намирам за абсолютно нормално използването на Интернет за обмяна на идеи, а защо не и за създаване на нов артистичен проект.
Често ли пътуваш?
Работата ми с Елса Вайе и Омар Башир ми дава възможност да пътувам често. Имам концерти извън страната всеки месец.
В България ще си за първи път, така ли?
Да, за първи път ще ми е, но гледах видео за Пловдив в нета и много харесах това, което видях.
Ще има ли композиции от албума, върху който работиш в момента?
Да, много се радвам, че ще имам възможност да представя нещата си още преди да е излязъл албумът. Освен мои песни ще свиря също и най-доброто от кубинската и бразилската музика.
Откъде тази страст по латиното?
Вярвам, че страстта е заложена. Формата, под която аз мога да я изразя, е точно тази музика. През 96-а чух Пако де Лусия и оттогава съм се концентрирал в музиката за акустична китара. Силно повлиян от него и други майстори на китарата, на по-късен етап се хванах да изучавам кубинска, бразилска и джаз музика. Така че, когато свиря, публиката ще усети тези различни стилове.
Как се открихте с Балинт Петц? Чия беше идеята за съвместния проект?
Преди около година и половина случайно попаднах на един от клиповете на Балинт в youtube и му писах, че искам да работя с него. Оттогава до днес съм направила един спектакъл и няколко сола по негова музика. Вдъхновена
съм от работата му и очаквам предстоящото представление да бъде начало на следващите ни проекти.
Като че ли латиноритмите са най-предпочитани от теб за танци…
Преди известно време казах в едно интервю, че моите танци са просто начинът ми за слушане на музика… явно не мога да остана неподвижна, слушайки фламенко, танго и общо взето всякаква “испанопееща” се музика.
(Въпреки че най-голямата ми любов е Jimi Hendrix!) Но наистина не знам защо – физиология някаква, нагон.
Обичаш да танцуваш на открито…
Танците на улицата са най-голямата ми страст. На улицата се чувствам свободна и в най-пълна степен способна да давам и получавам.
С какво е по-различен един уличен спектакъл от този в затворено пространство?
На улицата, особено в България, във всеки един момент съм заплашена да бъда подиграна, набита, обожествена и пр. Това ме прави изключително концентрирана и отдадена на работата и ми помага да танцувам по-добре. Обичам случайната публика. Голяма част от хората по улиците не ходят по театри, не обичат “изкуството” и не лицемерничат – нито когато се спират да ме погледат, нито когато ме отминават.
Узрял ли е българинът за този тип изкуство?
Узрял е… и българинът, и циганинът… всеки момент ще узрее и интелектуалецът…
Разликата между Испания и България е в усмивката, с която хората ми оставят пари в Испания и разговарят с мен… Тук се срамуват и лицата им са толкова сериозни, като че не ми пускат стотинки, а правят нещо забранено… Иначе няма разлика, навсякъде сме еднакво жадни за радост. Само че тук чуждата радост ни плаши и обижда… особено извадена на показ.
Как би определила танците, които правиш?
Ако трябва да обясня на танцьор какво танцувам, ще кажа – съвременни техники, миксирани с фламенко. Но тук под “съвременни” танци хората си представят лошата аеробика по телевизията, така че най-лесното обяснение
е – фламенко, в което се търкалям по земята.
Балинт Петц и Ана Каракашева са в клуб Lebowski, 28 март, 21:30