12 талантливи танцьори, древна унгарска легенда, специална сценография, плазмени екрани и пищни пироефекти – това е рецептата за двучасовото шоу на Presidance. Арт мениджърът на трупата Томаш Надъ разкри част от тайните за добрия танцов спектакъл. Само една тайна остана неразгадана: какво са ни подготвили Presidance като специална изненада по случай първото си гостуване в България.

Как се роди концепцията за Presidance?
Трудно ми е да говоря за танца с думи. Това е нещо, което трябва да се види. Не мога да говоря твърде много за концепцията на представлението – това не е нещо, което задължително трябва да разбереш. Нужно е просто да се настаниш в залата и да го изгледаш – става въпрос за гарантирано двучасово забавление.

Ще видим ли и някаква конкретна история, разказана от танцьорите на сцената?
Има история, разбира се. Именно затова на сцената сме 12 души – за да може публиката да различава по-добре отделните образи, концепцията да е по-ясна и зрителите лесно да разберат кой в каква роля се превъплъщава. В представлението се преплитат чувства, говори се за гняв и любов – това не е танцов спектакъл в чистия му вид, а по-скоро танцов театър. Затова и всичките ни танцьори притежават безспорен театрален талант.

Освен актьорските умения, с какви още качества трябва да блести един танцьор, за да стане част от вашата трупа? Предполагам, че случайни хора в Presidance няма.
Така е. Всички танцьори, с които работим, имат полувисше образование по танцови изкуства. Невъзможно е да попаднеш в трупата случайно, без да имаш солидна история зад гърба си. Танцувалното образование е просто задължително, тъй като представлението обединява много различни стилове – не само типичните унгарски народни танци, но и степ, хип хоп, модерни танци… Още повече че нашите момичета и момчета нямат време за твърде дълги подготовки и репетиции – от тях се изисква да са най-добрите, да пресъздадат дадено движение само след едно-единствено виждане. А за такова нещо се налага да си получил образованието си в специализирана школа.

Координирането на 12 души на сцената и създаването на хореография, която да обединява толкова различни стилове, изглежда нелека задача.
Честно казано, основните ангажименти, свързани с управлението на трупата, се извършват от едно ядро от осем души. Без тези хора аз едва ли бих могъл да си върша работата с танцьорите ползотворно. Относно обединяването на толкова различни стилове – същественото тук е танцьорите да поддържат уменията си на ниво. За целта се организират уъркшопи, на които най-добрият представител на определен стил става нещо като преподавател и обучава останалите. Това се прави горе-долу всеки месец.

Ти самият танцуваш ли?
О, не, вече съм доста стар за танци, хехе. Сериозно, най-подходящата възраст за един танцьор е между 20 и 28 години. Да си на сцената е свързано с огромно физическо натоварване, с което може да се справи само един млад организъм.
А по създаването на това представление има достатъчно работа. Аз съм водещият хореограф. Отделните стилове също си имат свои хореографи. Работим и с режисьор, с драматург, ролите са добре разпределени. Не си представяйте безброй елементи, хаотично разхвърляни като в салата. Не е така – всичко е много точно обмислено, отделните компоненти, от които се получава цялото, са много прецизно координирани.

Къде има по-голяма тръпка – да усещаш енергията на публиката, докато си на сцената, танцувайки, или да наблюдаваш зрителите зад завесите като водещия хореограф на спектакъла?
Напрежението, когато си зад сцената, е огромно. То е подобно на треньора във футбола. Лошото е, че когато стоя зад кулисите, мога да видя реакцията на публиката, да анализирам начина, по който зрителите възприемат една или друга част от спектакъла. Това ме натоварва изключително много. Когато си на сцената, е различно. Танцьорите обикновено се изключват до някаква степен от околния свят. С две думи – да си хорео­граф е далеч по-лошо от това да си на сцената.

Сравняват ви с Lord of the Dance, така че няма как да не попитам: чувствате ли напрежение, че трябва да доказвате, че сте по-добри, че шоуто ви е по-зрелищно?
За нас е добре, когато името ни се споменава редом с това на Lord of the Dance, защото те са трупа със световна слава. Гледал съм техните спектакли и не бих искал да казвам нещо лошо за ирландските народни танци, но факт е, че там има само 16 стъпки. В унгарските народни танци, както и в останалите стилове, които танцуваме ние, има безкрайно много комбинации от стъпки. Общото и в двете трупи е, че правят същински спектакъл и че в основата на танца стои степът. Козът на Lord of the Dance е, че владеят стъпките на ирландския народен танц до съвършенство и създават изключителна зрелищност, когато сто души изпълняват тези стъпки едновременно. Козът на Presidance пък е, че разполагаме с многостранни танцьори, които изпълняват чудесно брейкденс, хип хоп, фламенко и които правят всичко по силите си, за да стане публиката част от самото изпълнение.

За първи път сте в България. Подготвили ли сте ни нещо специално, с което да направите първата среща с българската публика незабравима?
Аз не идвам за пръв път в България, но с трупата – да, това ще е ни е първият спектакъл. За българската публика знаем, че обича фолклорните елементи, че фолклорът е част от всекидневието ви. Естествено, че сме ви подготвили нещо специално, но няма да разкрия какво е то. Ще кажа само, че се надявам да изненадаме публиката и да я зарадваме искрено.

След представлението в НДК стягате куфарите и отпътувате от България. Къде ще е следващото шоу?
Следват Австрия и Германия. Това е нещо съвсем ново за нас. Западните страни досега не са проявявали такъв интерес към нашата трупа. Имам няколко обяснения за този феномен и му се радвам.