Бохемска Рапсодия

Ако обичате столицата и се интересувате от историята на града, в който живеем, едва ли сте пропуснали да ударите палец на Бохемска София – фейсбук страницата, в която ентусиазирани автори споделят знанията и интересите си, свързани с миналото на София. Парченцата история (които сме слушали и по време на пешеходните обиколки, организирани от платформата) са намерили място в цяла „пълнометражна“ версия. Бохемска София: Истории от жълтите павета е дело на екипа на едноименната фейсбук страница, в която всеки избира любимата си тема и пише за онова, което най-много обича. Така са се получили 35 истории, обединени от една локация – жълтите павета. Знаем, че Виктор Топалов, един от двигателите на Бохемска София, е отличен разказвач (помните партньорството ни с него и тематичните му разходки от страниците на Програмата), затова го поразпитахме за книгата, бъдещите творчески… с етикет Бохемска София и шопската салата.

Ако някой все още не знае кой е Виктор, как би се представил накратко?

Аз съм късметлия, защото имам възможността да отдам времето си на това, което ме прави щастлив.

Какво ново около Бохемска София?

В края на месец май представихме нашата книга Бохемска София. Истории от жълтите павета, издадена от Orange Books. На събитието присъстваха повече от 100 гости, което го превърна в незабравимо преживяване за целия екип. Отбелязахме Деня на детето с новината, че книгата е на първо място в класациите на Greenwich Book Center и Хеликон за най-търсени заглавия от 24 до 30 май. Този успех надхвърли очакванията ни и осмисли труда ни през последните месеци. След дълга пауза, през настоящия месец възстановихме нашите пешеходни обиколки, а до края на юни ще представим аудио пътеводителя Кварталът на писателите. По този начин всеки ще може да опознае една от най-артистичните части на града с помощта на професионално записани истории. Лятото се очертава вълнуващо!

Пешеходните обиколки ли донесоха идеята за книгата, или тя си узряваше сама и независимо?

От създаването на страницата насам десетки гости се обръщаха към мен с въпроса: „Ще издавате ли книга?“. В началото отговорът беше отрицателен, премина в „може би“, а през септември 2020 взех решение да събера екип, с който да превърнем тази мечта в реалност. За радост тогава бях установил работни отношения с всеки от четиримата автори, които впоследствие взеха участие в написването на книгата – Ани Пунчева, Наталия Бекярова, Никол Вълчева и Станислав Колев. Това направи процеса много по-лесен.

Колко време правихте проучване, преди да започнете книгата?

Месеци преди да започнем работа по книгата, всеки от авторите беше приел моята покана да пише текстове в страницата Бохемска София. Още тогава се уверих в техните умения и знания, а темите, с които избраха да се включат в книгата, отговаряха напълно на интереса им. Заради това бих казал, че всеки от нас се е подготвял за написването на книгата години преди тя да се превърне в реалност.

Сигурно се е наложило да ровите из купища документи. Как организирахте работата си и колко време отне тя?

Осъзнавайки труда, който ни очаква, за мен беше важно да създам необходимите условия за мен и екипа от автори. Тогава един от нашите последователи ми предложи да използваме негово помещение в центъра на града като офис, в който да работим на спокойствие. Този жест ни позволи да съберем на едно място всички книги, с които разполагаме, за да може всеки от нас да получи необходимата достоверна информация. Процесът по подбора на теми, източници и конкретни истории отне няколко седмици, но екипната работа се отрази благоприятно на всеки от нас и времето премина неусетно.

Кои са някои от най-интересните истории, за които ще прочетем в книгата? В книгата са събрани 35 софийски истории, разделени в 5 големи теми – литература, кино и театър, изобразително изкуство и скулптура, светски живот и градска среда. Направихме този избор, за да може всеки да намери история, която да се превърне в своя любима. На представянето на книгата имах възможността да поговоря с много гости, които споделяха добрите си впечатления от всички текстове, които написахме. Това беше един от най-добрите изводи, които направихме след събитието.

Имаше ли история, която самият ти беше изненадан да научиш, докато подготвяхте книгата?

За мен беше голямо удоволствие да се потопя в историята на Българановците – артистичния кръг около едноименния хумористичен вестник. Разлиствайки спомените на художника Александър Балабанов и писателя Елин Пелин, пред читателя се разкрива едно съвсем непознато лице на големи български класици, сред които изброените, но и архитектът Пенчо Койчев, артистите Сава Огнянов и Васил Кирков и др. Противно на образа, известен на повечето българи, в младостта си тези мъже са живели по начин, на който биха завидели мнозина младежи и днес. Този кръг от безкрайно талантливи и артистични творци ни е оставил някои от най-забавните случки, част от които споделяме и в книгата.

Останаха ли неразказани истории? Какво не намери място в книгата? Работата по фейсбук страницата ми позволява да научавам по нещо интересно всеки ден. Често дори един факт би могъл да прерасне в история. При това положение историите, които заслужават вниманието на читателите, нямат край. Това, което прави работата ни интересна и вълнуваща, е фактът, че никога не знаеш какво ще научиш на следващата страница от прашната книга, на която си попаднал в библиотеката.

Налагаше ли се да посещавате днешните места, за които става въпрос в книгата, в търсене на вдъхновение?
Бих могъл да потвърдя за себе си, тъй като всяка от историите, които написах и включих в книгата, са повлияни от конкретно място в София. За радост в повечето случаи тези локации все още съществуват, но има едно място, което не можем да посетим днес – сладкарница Цар Освободител, позната като Писателското кафене. Загубата на тази емблематична сграда ми носи голяма тъга, тъй като тя е символът на една отминала епоха, която обичам и ценя.

Ако имаше машина на времето, с коя от споменатите в книгата публични личности би искал да се срещнеш и защо?

Това би бил кметът инж. Иван Иванов. Той управлява в периода между 1934 и 1944, когато София се превръща в град за пример – представителни булеварди, зелени пространства, чист въздух и здрави граждани. Това е столицата по времето на инж. Иванов. Далновидността, която сливналията проявява, е впечатляваща. Много от решенията, които той взема, изграждат облика на София и днес. Бих му гостувал в къщата на бул. Евлоги и Христо Георгиеви 45 и бих поговорил с него за красотата на българската столица.

Много млади хора се интересуват от историята на града и „звездите“ от миналото. Ти самият как се запали по тази тема?

Започнах да се интересувам от историята на столицата още като ученик. Спомените на родители ми бяха моите приказки за „лека нощ“. За мен беше изумително колко много се е променил градът само за 50 години. Постепенно започнах да изследвам по-подробно историята, като използвах различни източници за тази цел. Библиотеката се превърна в мой най-добър приятел, а книгите – в прозорец към миналото.

Докато партнирахме с теб на страниците на Програмата, ни беше обещал да разкажеш историята на шопската салата. Ще разкажеш ли накратко?

В средата на 50-те години на миналия век, в ресторант Черноморец на курорта Св. Св. Константин и Елена се събира екип от готвачи, сервитьори и други служители, за да се създаде нов продукт, с който да се разнообрази познатото меню на ресторанта. Сред присъстващите е Петър Дойчев, наричан „доайенът на българския туризъм“. Той споделя, че за основа на новата салата била използвана позабравената Жетварска салата, която се отличава от Шопската в следните детайли: в Жетварската салата се използва сурова, а в Шопската – печена чушка, в Жетварската сиренето е натрошено, а в Шопската – настъргано, в Жетварската се използва кромид, а в Шопската – червен лук. Важен акцент на Шопската салата е лютата чушка, която се слага най-отгоре, заедно с магданоз. Твърди се, че именно чушката дава името на салатата, тъй като шопите били прочути с любовта си към лютото.