Някога тази улица се е наричала Войнишка, защото по нея са се движили военни, охраняващи турския конак, в който е бил съден Апостола на свободата Васил Левски. През 1883 тя става първата софийска улица, която започва да носи името на българския герой. Веднага след Освобождението по нея се издигат някои от най‑важните сгради за младата българска столица. За тях ще разберете от днешната разходка.
Името, избрано за първия модерен хотел в София, не е случайно – България. Сградата е дело на чешкия архитект Вацлав Колар, който работи по паметника на Васил Левски, Военния клуб, Централната гара и др. В хотел България живее ирландският кореспондент на вестник Таймс Джеймс Баучер. Очевидно хотелът е бил по вкуса му, имайки предвид, че журналистът живее в него 23 години.
На ъгъла с Аксаков днес се намира първият етаж от легендарното кафене България. През първите години на миналия век тук са се срещали членовете на литературния кръг Мисъл Пенчо Славейков, Петко Ю. Тодоров, Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. В заведението, но на друга маса, разбира се, е сядал и Иван Вазов, преди да отпие шумно от кафето си. Вторият етаж на сградата е разрушен при бомбардировките.
Днешното Министерство на отбраната претърпява много преустройства, а него-вият първоначален вид като Министерство на войната е дело на арх. Вацлав Колар, когото веднъж вече споменахме. На четирите ъгъла на сградата са поставени скулптурни глави на български владетели от времето на Първата и Втората българска държава.
Един от безспорните символи на столицата е Народният театър Иван Вазов, който се издига на това място от 1907. Нещо, което малцина знаят, е, че от оригиналния вид на театъра е запазена само фасадата, а останалата част е изградена през 70-те години на миналия век, след като целият салон е разрушен, за да бъде увеличен неговият обем. Тогава се добавя камерна сцена, както и клуб-ресторант за служителите на театъра. Но това не е първото преустройство на сградата. Ремонтни дейности се провеждат след пожара от 1923 и бомбардировките от Втората световна война. Въпреки това и днес Народният театър впечатлява със своята импозантност.
Една от най-високите сгради за времето си е бил домът на барон Христо Гендович. Легендата гласи, че богаташът живял в къща на мястото на днешния Съюз на българските композитори. През 1910 започнал строежът на намиращата се в съседство Белгийска банка. Тъй като постройката навлизала в градината на барон Гендович, той се зарекъл да построи по-висока от нея сграда. Така през 1914 София се сдобила с един от своите първи "небостъргачи", като така Гендович засенчил своите съседи.
Белгийската банка пък е построена на мястото, на което се е намирал домът на семейство Каравелови – бащата Петко Каравелов, неколкократен министър-председател на България, майката Екатерина Каравелова – учредителката на Българския женски съюз и един от активните защитници на българските евреи, както и техните дъщери – прочутите софийски красавици с трагични съдби Виола и Лора. Къщата на семейството била една от най-скромните в София за времето си. Скоро след смъртта на политика наследниците му продават терена, където е построена сградата на Белгийската банка, в която днес се помещава част от Министерството на транспорта.
Точно отсреща днес се издига голям хотел, но в миналото тук се е намирала сградата на Столичната община. Това е било работното място на най-успешния столичен кмет инж. Иван Иванов, като на някои кадри може да бъде видян сред руините на общината след бомбардировките на София. Благодарение на усилията на кмета и неговия екип столицата се възстановява с невиждани темпове, а сградата продължава да се ползва години наред. В нея за кратко се помещава Столичната библиотека, а преди години тя беше разрушена, като фасадата на хотела днес показва нейния силует.
След Гурко се намира сградата на Централната поща. На нейната фасада можете да видите един от най-старите действащи часовници в града. Любопитен факт е, че още от 1931 софийските трамваи изпълняват ролята на пощенски кутии. Гражданите са помолени да поставят писмата си в трамвайните мотриси, които водят до Централна гара, където кутиите се изпразвали, а пликовете от тях се изпращали с първите заминаващи влакове.
Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.
Бохемска София: По Хан Аспарух
