Бохемска София: По Елин Пелин

През 20-те години София се сдобива с артистичен квартал. Местността Куру баглар, заключена между Драгалевско и Самоковско шосе, както в миналото са наричани Черни връх и Драган Цанков, се превръща в познатия ни Лозенец. А в него, под пъстрите дървета, се крие малката уличка Елин Пелин.

На ъгъла ѝ с Митрополит Кирил Видински има две къщи с интересна съдба. Под №1 е домът на генерал Стефан Тасев. След края на войните той получава терен, върху който построява къща с пари от Чиновническото застрахователно дружество. За да изплати взетия заем, генералът решава да отдаде мансардните стаи под наем. Така в този дом са живели писателят Ангел Каралийчев, поетесата Дора Габе и актрисата Домна Ганева. В приземния етаж генералът отваря кръчма Селект. Годината е 1926 и кварталът току-що се е сдобил с редица артистични жители, които прекарвали безброй часове в двора на заведението с чаша вино от местните лозя. Един от тях предложил името да бъде променено на Под липите. Така е останало и до днес, а клиентът, предложил промяната, бил самият Елин Пелин.

Къщата отсреща е построена от артиста Кръстьо Сарафов, който живее в нея с тримата си синове от брака му с актрисата Донка Гюзелева. След развода им бащата продължил да отглежда момчетата под този покрив. Негово любимо място за разходка била съседната Борисова градина, в която често репетирал монолозите си и оставал в роля дори когато срещал свои познати по пътя си.

Малко по-надолу по улицата, на №8, започва да издига свой дом актрисата Адриана Будевска. Тя е едно от най-прочутите имена сред първото поколение артисти в Народния театър. Още незавършена през 20-те, къщата е продадена на юриста проф. Нисим Меворах. Негов син е поетът и преводач Валери Петров, който живее и твори през целия си живот именно тук. Той е автор на стихотворение, посветено на улица Елин Пелин. В него поетът казва:

"Сред люляци и аромати

в дворовете белеят маси

и всички тука са познати

и се усещат у дома си."

Следващата къща по улицата е построена от артистичното семейство на Коста и Кица Стоянови. Те, както много от техните съседи са сред пионерите на българския театър. Двамата живеят почти две десетилетия в този дом, наподобяващ алпийска хижа. Кица Стоянова умира през 1943 и не вижда как семейният дом е почти разрушен от бомбардировките през януари следващата година. Нейният съпруг Коста успява със собствени сили да възстанови къщата. След 9 септември в нея са настанени непознати хора, а за актьора е оставена само една малка стая, в която той прекарва старините си. Днес тук живеят наследници на артистичната двойка.

Стигаме и до къщата на човека, дал името на улицата – Елин Пелин. Големият български писател живее тук със семейството си, но те рядко остават сами у дома. Под техния покрив чести гости са художникът Александър Божинов, поетът Атанас Далчев, а понякога пристигал на кон самият цар Борис III. В спомените си Боян Иванов, син на писателя, споделя любопитна история от миналото. Един ден проф. Александър Балабанов гостувал на семейството. Навън завалял силен дъжд и домакините поканили професора да остане у тях. Балабанов приел, но изведнъж без предупреждение излязъл от къщата. След около половин час някой звъннал на вратата. Елин Пелиновата съпруга отворила, а насреща си видяла Александър Балабанов, целият мокър и треперещ от студ: "Нали ме поканихте да пренощувам у вас, та отидох до вкъщи, за да си взема пижамата и четката за зъби", казал колоритният професор

Скоро след смъртта на Певеца на българското село улицата била преименувана от Журналист на Елин Пелин. Заради нея тази част от града била позната като Журналистическия квартал.

Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.