Бохемска София: По Хан Аспарух
Ако София има литературна улица, то тя със сигурност е Хан Аспарух. По нея са крачили не един и двама майстори на перото, които и днес намират място в учебниците. По същите тротоари са се разхождали учени, военни и министри. Нека минем по техните стъпки.
На югоизточния ъгъл с бул. Витоша е кооперацията, построена на мястото на семейния дом на поета Петко Тодоров. Той е един от четиримата членове на литературния кръг Мисъл. Другите трима са Пенчо Славейков, Пейо Яворов и д-р Кръстьо Кръстев. Малката сестра на Петко Тодоров – Мина, остава в историята като една от големите любови на Пейо Яворов. Макар да не се запознават тук, поетът и Мина се сближават именно на това място.
Една от съседните кооперации, тази на №53, е построена на мястото, на което е живял последният министър-председател на Царство България – Константин Муравиев. Неговата политическа кариера е повече от нещастна, тъй като на три пъти му се налага да напусне поста си заради политически преврати през 1923, 1934 и 1944.
В сградата на ъгъла с Раковски се намира къщата-музей на Петко и Пенчо Славейкови. Макар двамата да не са живели на този адрес, апартаментът, в който е възстановен софийският им дом от пл. Славейков, е бил дарен през 1949 от Пенчовата племенница Светослава на тогавашния Софийски градски съвет, за да може домът да бъде превърнат в музей на нейните предци. В същата сграда се намира администрацията на Националния литературен музей, а в съседната къща е поместен музеят на Пейо Яворов.
Продължавайки по Хан Аспарух, виждаме две съседни къщи с номера 65 и 67, в които са живели двама колеги и приятели – съответно писателят Тодор Влайков и литературният критик д-р Кръстьо Кръстев. Докато първият е прочут със своята просветителска дейност като творец, дарител на Софийския университет Св. Климент Охридски и автор на учебници и читанки, то вторият е записан със златни букви в литературната история на страната като създател на списание Мисъл и идеолог на образувания впоследствие едноименен литературен кръг. Домът на Кръстев бил ползван за редакция на списанието, а срещите на сътрудниците, сред които и Тодор Влайков, се случвали в двора на къщата. Доказателство за приятелството между двамата интелектуалци бил поставеният на вътрешната ограда комшулук. Заради своето значение за развитието на българската литература домът на д-р Кръстьо Кръстев е "литературният храм", с който приключва нашата разходка.
Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.
