Бохемска София: По Иван Асен ||
Млекарници, бакалии, зарзаватчийници, обущари, шивачи и цветари. Йордан Йовков, Дора Габе, проф. Александър Балабанов и маестро Георги Атанасов. Каним ви на разходка по една от най-романтичните улици, за да усетим духа на София от старите книги.
Районът между Цариградско шосе и Военна академия, или Трета извънградска част се превръща в жилищен квартал едва през 20-те. Началото се поставя с Асеновецъ (един от първите съпритежателски домове), завършен през 1925. Изкуствоведът Драган Тенев разказва в спомените си, че преди да бъде построен Царевецъ (1930), на негово място имало празен парцел, обсипан с късове врачански камък, където децата играели на стражари и апаши. Домът на самия Тенев е запазен и до днес на номер 6. На паметната плоча, поставена на фасадата, е добавено името на майка му – една от първите български поетеси.
В съседната кооперация (номер 8) през 1928 заживява Ран Босилек. Тук той пише много от произведенията, с които са израснали поколения българи. На номер 11 пък е най-старият киносалон в София, който носи името на Мария Влайкова, общественичка и съпруга на писателя Тодор Влайков. На 12 февруари 1926 тя дарява сградата на Министерството на просвещението, за да се ползва от жителите на квартала, а с приходите да се подпомагат даровити артисти. Свидетели разказват, че по време на изграждането семейството пренасяло тухли на ръка, редом със строителите. На номер 13А пък намираме една от най-старите пекарни в града. Отворила врати още през 30-те, днес (макар и много по-малка) тя продължава да предлага ароматни, прясно изпечени тестени изделия.
На ъгъла на Иван Асен II и Леонардо да Винчи се е намирала прочутата Стъклена спирка, обслужвала трамвай №4. Трамвайната линия тогава е била само една, а идващите насреща мотриси е трябвало да изчакат реда си. В градинката до Стъклената спирка днес се издига паметник на политика и юрист Светослав Лучников, живял на съседната ул. Янтра. Под неговия взор всеки ден играят децата от близките кооперации. Може би някое от тях след години ще напише новата история на улицата. Дотогава оставаме с думите на Драган Тенев от Тристахилядна София и аз между двете световни войни – "Какво да се прави. Времената се менят – а с тях и кварталите".
