Карикатуристът Александър Божинов я нарича "улицата на поетите". Ако имаш машина на времето, по нея можеш да видиш Пенчо Славейков да се движи бавно към Народната библиотека, която в началото на века се намира там, където днес е Театър 199, Иван Вазов, който отива към Градската градина с любимото си куче Хектор, или Пейо Яворов, който излиза от Народния театър и се запътва към дома на Раковски, където го чака Лора Каравелова. Това е улица Иван Вазов.
Тя започва с най-старата книжарница в града – тази на Съюза на българските композитори. Книжарницата отваря врати през декември 1961 и до днес е запазила своята дейност. Част е от комплекса на Съюза, в който влизат още и библиотека, звукозаписно студио и концертна зала Филип Кутев.
В съседство се намира домът на един от най-видните лекари в медицинската история на България. Д-р Стоян Ватев е основоположникът на родната педиатрия, професор към Катедрата по детски болести и декан на Медицинския факултет на Софийския университет. Неговият дом е строен по време, по което се завършва сградата на барон Гендович, за която споменахме в предишния брой.
Следващата сграда по същия тротоар е позната в миналото като кафене Средец или Якобински клуб. Заведението е посещавано редовно от артисти с леви политически възгледи, сред които Никола Вапцаров, Богомил Райнов и Павел Вежинов. По-късно сградата е превърната в обществен клуб, а след падането на режима – в клуб на СДС. За повечето софиянци днес мястото е известно с последната си функция – ресторант.
Пред погледа на всеки, който се озове на ъгъла на Иван Вазов и Бенковски, се извисява импозантната сграда на Централна кооперативна банка. В нейния облик се съчетава майсторството на няколко големи български архитекти. Оригиналният проект е на арх. Никола Лазаров, който създава домовете на барон Христо Гендович и д-р Стефан Ватев, за които вече стана дума. Няколко години по-късно сградата е надстроена от архитектите Георги Фингов и Димо Ничев. При тяхната работа е поставена и скулптурата на трима души, поддържащи земното кълбо, която символизира кооперативното движение. Неин автор е Любен Димитров.
Градинката, в която често сядат студентите от намиращата се наблизо НАТФИЗ, носи името Чайка. То идва от намиралата се неотдавна в близост бирария. На самия ъгъл с Георги Раковски, скоро след Освобождението е построен Юнион клуб – най-изисканият клуб в столицата. При основаването му през 1884 за негов официален език е избран френският. Клубът е разполагал с ресторант от висок клас, салони за банкети и церемонии, маси за билярд, читалня и т.н. Именно в тази сграда столичани откриват Иван Вазов, когато се насочват към дома му, за да поискат моралната му подкрепа след края на Първата световна война и подписването на Ньойския договор. Сградата на Юнион клуб е разрушена при бомбардировките над София.
Домът на Патриарха на българската литература се намира точно срещу клуба. След смяната на редица квартири Иван Вазов успява да построи собствен дом през 1895 и прекарва тук 26 години от своя дълъг и пълноценен живот. Въпреки че вторият етаж е ударен от бомба през 1944, сградата е възстановена и от 1926 до днес се ползва като музей на писателя.
Срещу неговия дом, по продължението на улица Иван Вазов се издига сградата на старата Земеделска банка, изградена в началото на XX век. Тя е поредната сграда от кръстовището, което понася тежки поражения при бомбардировките, като те отнемат елегантния є купол, който не е възстановен.
Малко преди бул. Васил Левски се намира и кооперацията, в която дълги години живее композиторът акад. Петко Стайнов. Въпреки че губи зрението си напълно още като дете, той съумява да се превърне в един от най-успешните български творци, като оглавява Държавната филхармония, Съюза на българските композитори и дори Народната опера.
Така приключва нашата обиколка по една от най-артистичните улици в София, която започва и завършва с музика.
Зад Бохемска София стои екип от млади хора, които обичат да се ровят в миналото на столицата. Факти, легенди и легендарни пешеходни обиколки из града са тяхната сила. Споделят я с нас. Бохемска София и Програмата се хващат под ръка и тръгват на разходки из софийската история.
Бохемска София: По Дякон Игнатий
