Боян Желязков: Театралното изкуство изисква характер и отстояване

Автор: Стефанѝ Стоева
Снимка: Симон Варсано

Как се отглеждат големите театрални имена и каква полезност има театъра от съмнението? На този и още куп други въпроси отговаря Боян Желязков – директор на Театър 199. Разпитваме още за правилно и грешно, защото в тези преобъркани времена ни се ще някой да ни покаже и някой да помни, а за помненето пишем и в този текст, който е вдъхновен от изложбата Непреходните театри на София. Приятно чудене!

От 26 март до 3 април в галерия nOva art space проследяваме историята на култовите софийски сцени с фотоизложбата Непреходните театри на София.

От 7 до 19 април изложбата може да бъде разгледана и в The Mall.

Какво място за съмнение има в театъра? 
Съмнението заема специално място в театъра. То преобладава в коридорите, на сцената, в салона. Съмнение в нас и нашите възможности, съмнение в другите, съмнение в ценностите, в света или в смисъла на това, което правим. Концентрацията на съмнението за кратко се разрежда като отмества място на удовлетворението. То трае кратко – между последната реплика от представлението, тишината и първите аплодисменти.

Какво е първото решение, което трябва да вземете всеки ден като директор?
Обикновено първото решение, което трябва да взема като директор го има записано в служебния бележник и зависи от задачите и проблемите, които не са намерили решение предходния ден.

Има ли моменти, в които усещате, че поддържате система, която работи „на инат“?
Театралното изкуство изисква характер и отстояване. Това включва несъмнено от своя страна и проява на инат. Вярвам, че инатът е задължително условие, за да правиш това, което обичаш.

Къде системата скърца най-силно – и защо точно там не се говори публично?
Мисля, че достатъчно се говори публично. Театърът има нужда и от тишина. Обикновено, когато скърца нещо, то се чува и се полагат усилия да се оправи.

Кое е по-лошо за един театър, скандал или безразличие?  
Несъмнено липсата на идеи, театрален вкус и чувствителност могат да бъдат опасни. Безразличието също. Скандалите в днешно време са често срещана проява, но ако са регулирани и в определени рамки могат да имат положителна страна.

Промяната във вкуса на публиката симптом за какво е в Театър 199?
В Театър 199 се опитваме да възпитаваме добър вкус към театралното изкуство. Ето защо се надявам да бъде симптом, че сме си свършили добре работата.

Какво място имат съвременните прояви в репертоара, кое от съвремието заслужава място на сцената?
Театър 199 поставя фокус върху съвременната драматургия и проблематика, така че заемат водеща роля в репертоара. Камерната сцена успява да разгледа детайлно под лупа много от това, което ни вълнува днес – от личните до обществените и глобални проблеми.

Притеснява ли ви липсата на големи театрални имена в новите поколения? Какво не им достига, за да се превърнат в легенди? 
Имаме много талантливи творци от различни поколения. Големите театрални имена се отглеждат. За целта са необходими условия, в които да пораснат. Трябват грижа, сцена и обичта на публиката. Останалото е въпрос на време. Вярвам, че то превръща личностите в легенди.

Може ли театърът да не е политически? Или изкуството като цяло? 
Театърът е място и начин за свободно изразяване. Каква ще бъде посоката в него, зависи от това какво вълнува творците и публиката и съответно накъде ще бъде насочена творческата енергия.

Какво ви смущава в управляването на такава институция? Какво учите от историята на театъра и какво се опитвате да оставите като следа? 
Смущават ме липсата на етика и памет. От историята винаги можем да се учим, както от грешките, така и от успехите. Историята трябва да се съхранява. А по отношение на следата, която се опитвам да оставя е в духа на Театър 199 – да развиваме театралната среда, да правим качествен театър в творческа атмосфера, да отглеждаме своята публика.

Как си представяте коридорите на театъра, когато всичко един ден ще стане друго? Афиши, костюми и гардероби, лица и врати?   
Коридорите на театъра имат памет. Те носят енергията на героите, творците, екипите в театъра, които са преминавали и които са дишали в един ритъм преди, по време и след представление. Тези, които са обичали театралното изкуство до болка. 
Дано, когато всичко един ден стане друго, да има някой, който да усети тази енергия и да я съхрани. Тя има помитаща сила и носи комбинация от усещанията на невъзможността да бъдем други и преходността на времето.

Изложбата Непреходните театри на София се осъществява с подкрепата на Столична община.

Благодарим и на партньорите ни Kaufland България, които подкрепят младите театрални таланти на НАТФИЗ, The Mall, ETAT PUR, Tcherga, L’Europeo, Kinoclub Super 8, както и на галерия nOva art space за гостоприемството.

Ключова визия: Стара София