България в кадър – новото видео на Father John Misty
текст Ража Ел Мадхун
Американският инди фолк музикант Father John Misty ни сподели последния си кинематографичен шедьовър към песента Goodbye Mr. Blue. Както винаги, той успява да ни докосне с нежните си мелодии, наситени със силна меланхолия и сладостна тъга.
Видеоклипът е заснет в България през септември миналата година с почти изцяло български екип. Лицата зад продукцията пък са Георги Абрашев и Надя Табутова от продуцентската компания Final_new, а за майсторските кадри са отговорни режисьора Ноел Пол и оператора Александър Станишев.
В главните роли са актьорите Никола Додов и Ива Гочева, която пък е личен приятел на Ноел. “Father John Misty се обади на Ноел с молбата да му заснеме видеоклип. Даде му пълна свобода с единственото изискване самият музикант да не участва в клипа. Ноел е космополитна фигура и пътува много по света, но идва в България за пръв път специално за работата по продукцията. Таи особено възхищение към птиците”, споделя с нас Александър Станишев.
Видеото носи усещане за документално кино с изразения си минимализъм и реалистичния си сюжет и визия. Историята започва в Ню Йорк, но градът остава да витае под формата на намек извън пряко показаното на екрана. Това е разбираемо режисьорско решение, тъй като чрез премълчаването на миналите обстоятелства се разграничава ясна опозиция на родно и чуждо. Чрез връщането на главната героиня към корените ѝ се засилва въздействието на природата и се подчертава красотата на простия живот.
При този живот се връщаме след раздялата с Голямата ябълка. Кадрите, заснети от Станишев, ни пренасят в една спокойна селска идилия, която повечето от нас са преживели – селската къща, малките котета, димът от огъня, запален за печене на чушки за лютеница в края на лятото… Докато попиваме с очи тази сцена, миризмата на дим и чушки прониква в съзнанията ни. В този живот ни чака леглото, оправено за когато се прибереш от чужбина.
Героинята се завръща при баща си след раздяла, случила се отвъд океана, но не виждаме излишна драма и единствените сълзи, които зърваме, са скрити зад затворени подлютени очи от пушека. Отношенията между баща и дъщеря са изразени по непринуден и достоверен начин, отдалечено интимен и освобождаващ. Още в началото на видеото героинята се опитва да се отърве от един ключ, закачен на ключодържателя ѝ. Този елемент от сюжета изразява приключването на важна глава от живота ѝ. Развръзката идва с креативно решение, което напомня, че и в тъгата има лекота и усмивка.