Изложбата е вид бунт срещу неучастието на България със собствен павильон и се представя в самоироничен формат – като си отказва място в галерия и задава въпроса защо революциите ни са все на маса. Български и чуждестранни артисти (обявяването на имента им предстои) ще се включат в шумното пространство на ресторант във Венеция, като работите им ще бъдат върху салфетките и поставките за маса. Ако от това ви става леко неудобно или смешно, целта на куратора е постигната – да, на биеналето сме, но не точно както би ни се искало. Работите в заведението ще се въртят на случаен принцип през целия период на изложението (от 9 май до 22 ноември), с което кураторската работа ще бъде минимализирана. Междувременно авторите могат да се включат и с видеа, които ще бъдат прожектирани върху сградата срещу ресторанта, а меки столове на улицата ще създават усещане за киносалон.
Около изложбата ще се организират куп събития и тук при нас. Цялата идея е да се започне диалог за културната ни политика, така че очакваме още лекции, дискусии и срещи. А понеже в момента участието ни зависи от преговорите за финансиране, се готви и серия от партита за събиране на част от необходимата сума. Защо да не вземем нещата в свои ръце, щом целта е добра. Задължително ще пишем за партитата, когато моментът настъпи – нататък вие си решавате.
