Странно е, че тази двойна акция на нашите поети се случи почти тихомълком, без особена реклама и раздаване на позиви – сякаш, който иска да ги чуе, някак ще ги намери. И то в момента на всекидневни протести пред парламента и набъбващо социално напрежение. Питаме дали има някаква връзка между обществения бунт и техния, но Карбовски и Тома клатят глава в отрицание. “Понеже винаги сме звучали опозиционно, затова ти се струва, че сме много актуални”, казва Мартин. “А и ние сме си актуални. Най-актуалното нещо на света е бунтът, никога не е излизал от мода. Ние продаваме бунтове. И се опитваме от култура на оплакването да преминем към култура на протеста.”
Родени убийци
Тези дни Тома и Мартин редовно си играят с огнестрелно оръжие. След пейнтбол пушкалата пред НДК пистолет имаше и в Сфумато – не чухме как гърми, защото Карбовски не успял да намери халосни патрони в целия град, истински иначе има. При липсата на друг сценичен реквизит (освен бутилка скоч) момчетата стреляха със своята арогантно-откровена поезия, подмятаха си реплики и разказваха мръсни софийски истории, а Тома често озвучаваше и дори рапира. Бяха се постарали да има и “визуална среда” – на заден план като слайд шоу течеше подготвена заедно с приятеля им Росен Марковски шантава фотосесия с помпозни пози и пищови, заигравка с гангстерския имидж. Братя по оръжие и съдба, двамата бяха облечени в еднакви оранжеви тениски с надпис New York City Jail.
Шоуто на затворниците хареса и на нас, и на останалите 180 души в салона на театъра – не чухме нито един на излизане да се чуди защо, по дяволите, е платил десет лева за вход. Както и подозирахме, всичко е било фристайл – без режисура и без репетиции, поне не от стандартния тип. “Репетиции има всяка неделя в офиса на Мартин Карбовски. Тогава ние просто се гледаме едни други и излизат някои думи, които едни много красиви жени записват”, разкрива детайли от тайната завера Тома, докато вдига наздравица с Любен Дилов-син – още един агент на словото, присъединил се в Библиотеката.
При това изпълнение свободен стил не се наемаме да даваме определения и Карбовски ни идва на помощ – “това е модерен театър”. На шега или наистина се кроят планове, ако има мегдан, тематично спектакълът да се играе в новия Модерен театър в София. Както и в други градове. Въобще, стига да се намерят финанси, страната ще бъде щурмувана от Леки момчета – Убийци на времето, както са нарекли представлението. Да ни обясни тази ведра игра на думи се наема Карбовски – “Леки момчета – защото ни писна от фалшивата тежест, която си придават всички, а не са написали и едно интересно изречение в някаква тоалетна например. Реално красивите, истински графични неща са надписите от тоалетни – там човек може да каже честно нещо на другите, без поза, без свинщина. Затова Тома предложи да се казва Леки момчета, а аз помолих да добавим и Убийци на времето – защото нашето скромно желание е това време да бъде убито, изтрито, заровено и да се почне едно ново време. Трябва ни ново време, нови събития, нови хора, ново обичане, ново живеене.”
Работещи момчета
Заглавието на този спектакъл може да се тълкува всякак, но за да не останем в заблуда, че двамата поети живот си живеят, Карбовски няколко пъти повтаря, че с Тома всъщност са едни “работещи момчета”. И не ги е срам от това, макар че често роптаят срещу журналистиката. Колкото и стихове да е изписал от зората на 90-те досега, за повечето хора Карбовски винаги ще си остане журналист с остър език, а не поет. На тази констатация той се усмихва ехидно и хич не изглежда смутен – “Хората да си гледат работата. Знаеш ли с какво е бил известен Нютон – с неговите студии
върху Библията. Той си е мислел, миличкият, понеже е бил много религиозен, че ще остане с това – коментарите си върху Библията. Но е останал с някаква ябълка. Така че… ние смятаме, че ще останем с нашите ненаградени книги. Ненаградените книги са най-истинските книги.” Това прозвучава силно. Но в същото време Тома Марков взима награди и дори в момента се стяга за път, за да прибере и една международна – златния медал на Европейската академия за поезия. Ще му я връчат в Люксембург на 25 април. Налага се Карбовски да допълни мисълта си – “Тома Марков е изключение, той е голям. Той е поет, защото се занимава само с поезия. А аз съм един съвършен, гениален техничар. Сега виждам как старите ми неща, писани когато не съм се занимавал с нищо друго освен с любов, обичане и поезия, са ми най-добрите неща.”
С награди или без, вдъхновени или уморени, момчетата не спират да работят. Карбовски е натрупал в лаптопа си към шест хиляди недовършени неща – “за около три живота работа”, но със сигурност до месец ще излезе пътеписът му Черните пътища на Европа. Тома пък е готов с новата си книга Данте и Фрушанте. И така стигаме до чутовната биография на Лили Иванова, върху която в момента и двамата работят и заради която не просто ги обвиняват в комерсиалност, ами направо ги наричат продажници. Усещаме, че на нашите бунтовници не им се коментира този въпрос, но Карбовски не ни оставя без отговор. “Получихме предложение от един човек, който се казва Мефисто, и в момента преговаряме. Още не сме направили сделката, но то се разчува. Жълтата преса пише, че сме се продали на един, дето има копита, но не е точно така. Слуховете за нашата продажба са преувеличени. ”
Бърза диктатура
Вероятно трябваше да започнем разговора си с господата Карбовски и Марков с това как са прописали заедно, след като са членове на различни литературни фракции – Тома е в Бързалитература, а Мартин – в Литература-Диктатура. Наблюдаваната ултразвукова ко-
муникация между двамата обаче направи този въпрос излишен – от две години те пишат (и пият) заедно и вече са се напаснали като зъбни колела в часовников механизъм. Все пак сме чували за разни нападки между двете лит групи и очакваме коментар враждата не им ли пречи. Мартин бързо изсипва няколко люти епитета по адрес на бързите литератори, но Тома не се поддава на провокации и оставя финала отворен – “За първи път разбрах, че сме враждуващи. Ще помисля и ще ви отговоря на следващото интервю”…
