Очевидно е, че Сара Полсън върви с трилърите като Фройд с психодрамата, както се пееше в един популярен шлагер. От Зловеща семейна история до Кутия за птици и Сестра Ратчед – почти не си спомняме сносен телевизионен хорър без нейното маниакално присъствие.
В Бягай (чиято щатска премиера е на честотите на Hulu) тя не изневерява нито на себе си, нито на очакванията ни в образа на параноична майка, която на пръв поглед се раздава до крайност за своята парализирана дъщеря, но всъщност играе вледеняващо кръвта представление в класически Синдром на Мюнхаузен, нарочно разболявайки отрочето си за собствени егоистични цели. Неин достоен партньор в това камерно изпитание на нервите е дебютантката Кийра Алън, чиято органичност със сигурност не се дължи само на факта, че ползва инвалиден стол в реалния живот, но определено има значение за представянето й. На фона на актьорската игра обаче сюжетът не изпъква с кой знае каква дълбочина, особено ако сте разглезени от такива тематични шедьоври като Мизъри и смразяващия отвъд таблоидната сензация Деянието.
 
Мелиса Маккарти ни спечели с трапчинките и почти изцяло импровизирания си речник в Шаферки (2011) и оттогава пазим едно наум, че дори и по-посредствените комедии с нейно участие си струват гледането.
Суперинтелект е поредната семейна кино афера между нея и съпруга й Бен Фалконе, който почти безотказно я придружава в кастовете я като камео, я като режисьор, я като сценарен съучастник. И тук Маккарти експлоатира любимото си/ни амплоа – обикновена, дори незабележима женица със скучна прическа и професия, която ей така от нищото се озовава в центъра на екшъна. В случая той се отприщва, когато героинята ни внезапно се улавя, че провежда задълбочени разговори с телевизора и микровълновата, които обаче не са плод на психическо разстройство, а резултат от намесата на изкуствен интелект в глобалната мрежа. С мекия британски акцент на Джеймс Кордън дигиталният фантом я уведомява, че е избрана за обект на наблюдение и заплашва не само да си развее бинарния код из всички познати на човечеството технологии, но и да дръпне шалтера на последното, при положение че видяното в компанията й не му допадне.

 
Вибке живее с 9-годишната си осиновена дъщеря Николина в живописна ферма за коне. След дълги години на очакване Вибке най-после има възможност да осинови 5-годишната Рая – сестрата, за която Николина отдавна мечтае. Скоро Рая започва да проявява неочаквана и демонична агресия, като застрашава живота си и този на околните.