Царство-господарство

Борисова градина

Автор на снимката Автор на снимката Валентин Даневски за Ангел Коцев студио, текст Александър Величков

Повечето хора смятат, че Борисовата градина носи името на последния български цар Борис I, но всъщност пълното название на парка е Княз-Борисовата градина – в чест на кръстителя на българите Борис-Михаил. Развитието є започва още през 1884, a през годините над парка са работили хора като Даниел Неф, Йосиф Фрай, Георги Духтев. Последният голям ремонт е направен през 1986 от колектив с ръководител инж. Георги Радославов. От времето на Княжество България през Третото българско царство и НРБ, Борисовата градина се разширява значително и се променя сериозно, като дълго време дори я наричахме Парк на свободата.

Царски дворец

Автор на снимката Автор на снимката Валентин Даневски за Ангел Коцев студио, текст Александър Величков

Красивата сграда на жълтите павета, в която днес се помещава Националната художествена галерия, има доста буреносна съдба. През 1878 тя е турски конак, но още по времето на княз Батенберг започва нейното преустройство и разширение – така през 1895 княз Фердинанд вече има завършен дворец, достоен за европейски аристократ. От цялата му западноевропейска грациозност не остава и помен след 1945 – сградата набързо е превърната в кабинет на Георги Димитров, при което са унищожени огромна част от лампериите, а и не само.

Мавзолей на княз Александър I Батенберг

Автор на снимката Автор на снимката Валентин Даневски за Ангел Коцев студио, текст Александър Величков

Няколко поколения софиянци можеха само да предполагат какво се крие в монументалната постройка на бул. Васил Левски 81. Комунистическата власт затваря за посетители (но поне не разрушава) мавзолея, съхраняващ тленните останки на първия княз в новата ни история. От 1991 насам сградата отново е достъпна – в нея ще видите внушителен каменен саркофаг, барелеф с лика на княза и плочи, напомнящи за българските победи в последвалата Съединението война със Сърбия.