Царство-господарство

Повечето хора смятат, че Борисовата градина носи името на последния български цар Борис I, но всъщност пълното название на парка е Княз-Борисовата градина – в чест на кръстителя на българите Борис-Михаил. Развитието є започва още през 1884, a през годините над парка са работили хора като Даниел Неф, Йосиф Фрай, Георги Духтев. Последният голям ремонт е направен през 1986 от колектив с ръководител инж. Георги Радославов. От времето на Княжество България през Третото българско царство и НРБ, Борисовата градина се разширява значително и се променя сериозно, като дълго време дори я наричахме Парк на свободата.

Красивата сграда на жълтите павета, в която днес се помещава Националната художествена галерия, има доста буреносна съдба. През 1878 тя е турски конак, но още по времето на княз Батенберг започва нейното преустройство и разширение – така през 1895 княз Фердинанд вече има завършен дворец, достоен за европейски аристократ. От цялата му западноевропейска грациозност не остава и помен след 1945 – сградата набързо е превърната в кабинет на Георги Димитров, при което са унищожени огромна част от лампериите, а и не само.

Няколко поколения софиянци можеха само да предполагат какво се крие в монументалната постройка на бул. Васил Левски 81. Комунистическата власт затваря за посетители (но поне не разрушава) мавзолея, съхраняващ тленните останки на първия княз в новата ни история. От 1991 насам сградата отново е достъпна – в нея ще видите внушителен каменен саркофаг, барелеф с лика на княза и плочи, напомнящи за българските победи в последвалата Съединението война със Сърбия.