Centobuchi и пицата е удоволствие

С идването на лятото се върна желанието ни да се обрънем отново към любимата ни (и вкусна) рубрика Дългият обяд. С какво да стартираме? Все по-често се хващаме, че си мислим за вкусна пица. Но къде да я открием?

Отговорът сам ни намира – в Лозенец, съвсем близо до хотел Хемус и на 10 минути пеш от НДК, но и далече от всякакъв шум и поток от хора и коли. В приземния етаж и уютната градина на ул. Миджур 39 кокетно се е сгушила семейната пицария Centobuchi. Заведението е отворило врати съвсем наскоро – в самия край на есента, но бързо набира популярност в квартала.

Собственикът Христо е така любезен да сподели обяда с нас и да ни разкаже за пътя на Centobuchi от идея до селекцията пици, които извади за изгладнелия ни екип. Преди около две години с негов приятел, точно като нас, се чудели къде да хапнат вкусна пица. И понеже няколкото добри пицарии им били омръзнали, а и никъде не намирали пица тъкмо по техен вкус, решили сами да си направят такава. Две години в проучване, търсене на място и един интензивен курс в Италия довели до раждането на Centobuchi. Още по време на курса двамата приятели решили да комбинират два техни любими типа пица, за да получат тази, която търсели дотогава – пухкавата коричка на пица Неаполитана, но с тънко и хрупкаво тесто. Тънкостите са няколко хитри похвата при печенето, специалният тип брашно и италианските продукти, които ползват в ресторанта.

Другото важно, за което, признаваме си, не подозирахме, е числото върху доматения сос. Христо ни открехва, че всъщност числото от 1 до 365 обозначава деня от годината, в който са откъснати доматите, ползвани за соса. И логично, най-вкусни са тези, попили най-много слънце и с число между 195 и 255. Такива са сосовете Mutti и те са неделима част от всяка пица, която излиза от пещта на Centobuchi. Всички колбаси и сирена също са внос от Италия, като изключение е моцарелата. Тук готвят само с биволска моцарела от българска мандра. Тъй като най-важното при моцарелата е нейната свежест, с доставки два пъти седмично от Centobuchi гарантират, че всеки резен биволска моцарела на пицата ви е възможно най-пресен. И, разбира се, важни са подправките – всички градински подправки – риган, босилек, розмарин, се берат от дворчето зад пицарията, където се отглеждат с много любов и внимание.

Преди да се насочим към пицата, отдаваме почит на салатата Гранада. В нея се съчетават микс от зелени салати, в които деликатна компания си правят зърна от нар и дребни кубчета круша и горгонзола. Дресингът също е с нар. Съчетанието е вълшебно и е отлична компания на бялото вино, което искри в чашите.

Стигаме и до самите пици – короната на Centobuchi. Трябва да признаем, много са вкусни и с право се гордеят, че предлагат една от най-хубавите пици, които можете да опитате в София. Тестото е хрупкаво и тънко и не увисва драматично, когато вземете парчето от чинията, а коричката е пухкава и вкусна. И ако полеете коричката с някой от зехтините, които сами си правят, става невъзможно да оставите неизядени залчета в чинията. Зехтините ли? Във всяка бутилчица лежат подправки, които добавят много към вкуса. В едната се поклащат скилидки чесън, в другата има стръкове розмарин, в третата постепенно отлагат огън и страст люти чушки, а в последната отмарят сушени домати. Всеки залък коричка опитваме с различен вкус зехтин и до края на дългия ни обяд не можем да изберем фаворит. А най-хубавото е, че предлагат зехтин и за вкъщи.

Започваме с класическа Маринара – базова пица, която е отличен стартер и добър избор, ако човек не е особено гладен. Върху вкусното тесто се разлива от доматения сос Mutti и идва топла, хрупкава и неустоима.

Следва Ди Eго, в чест на Марадона, който е играл и в Наполи. Сервира се с аншоа и каперси, а сиренето е пекорино романо. По-острият ѝ вкус отлично се тушира с хубавото италианско вино, което предлагат в Centobuchi. Имат и италианска бира (не, не от тази, която се произвежда у нас, а директен внос).

Особено внимание отделяме и на пицата на ресторанта – Чентобуки. Върху тестото и доматения сос лежат три вида месо (прошуто кото, панчета и пикантен Наполи) и два вида сирене (горгонзола и биволска моцарела). Другата месна пица е Даниеле, в която тестото се пече с доматения сос и манатарки, а крехкото прошуто ди Сан Даниеле се добавя след изпичане на пицата. Обичаме, когато прошутото се откъсва на хапки с всеки залък пица, а не скача нахално наведнъж в устата още на първия залък.

Пренасяме се към пица Белучи – три вида сирене (биволска моцарела, горгонзола и пекорино) с чери домати. Хватката е, че пекориното се слага след изваждането на пицата от пещта. Така то се разтича апетитно по нея, без да прегаря. А най-отгоре са пръснати зелени листенца валериана.

За финал събираме сили за разкошния домашен кейк лимончело, чийто блат се прави с ликьор лимончело, залива се с бял шоколад и ванилия и се сервира с портокалов чипс.

Отпускаме се с удоволствие и втора чаша вино и се потапяме в мекия уют на Centobuchi. И си обещаваме още в началото на май да се върнем, за да седнем и в чаровната градина, когато времето го позволява. Все пак колко често човек може да си почине в малко дворче с отлична пица, свежа салата и хубаво вино, и то в центъра на столицата?

Centobuchi е на ул. Миджур 39,
centobuchipizza