В Крап става въпрос за това, че ако човек подчини живота си на дадена цел, в която много силно вярва, и се лиши от разнообразието около себе си, тази идея го изпепелява.
Какъв е вашият прочит на Бекет?
Ами нашият прочит, разбира се, е поредната интерпретация. В представлението има много големи екзистенциални въпроси, които нямат еднозначен отговор. Но ние сме намерили нашия отговор на въпроса кое превръща човека в боклук (crap).
Занимаваш се с адски много неща. Това има ли нещо общо със страха да не попаднеш в капана на една идея, какъвто е случаят в Крап?
Има, ха-ха. Старая се да не си позволявам да се вторачвам в някакво верую и да го преследвам цял живот. Може би многото различни неща ми помагат да си държа очите отворени.
Разкажи малко повече за проекта Mediabox, той е нещо уникално не само за България…
Mediabox e интерактивна аудиовизуална инсталация. Последно я показахме на Един ден и една нощ на Шипка?6. Remember Sofia Underground! Идеята ми дойде преди повече от 10 години. Става дума за една картина, която има три платна, а на тях са нарисувани музикални инструменти. Зрителя си слага едни слушалки, с които като погледне определен инструмент, го активира като звук, после поглежда към друг и той също започва да свири. Може и да се смесват. Гледайки, човек може да композира и така в някаква степен да създава музика. Всеки може да бъде творец. За мен изкуството трябва да е предизвикателство към хората да творят.
Имало ли е някакви по-необичайни реакции от публиката на Mediabox?
Има три, които никога няма да забравя. Една възрастна дама, която беше в картината и прави музика в продължение на 45 минути. Накрая си поиска стол и каза, че иска да идва всеки ден. Помня и едно малко момиченце, което също си игра много време. Имаше и друго момиче, което пък танцува и пя заедно с картината?– беше много сладко, уникално. Тези хора наистина бяха заразени от картината, усетиха я.
Защо пуснахте цялата технология за създаването на картината за свободен достъп в интернет, а не я патентовахте?
Тук ще направя паралел с Крап. Това е моята идея, в която съм се вторачил. Личен избор на един артист е да споделя творчеството си, за да може то да има собствен живот, да се развива от други хора. Вярвам в споделянето?– да пусна една моя композиция за свободен достъп, някой да може да го вземе и да направи друго, по-добро парче на базата на моето.
Случвало ли ти се е това?
Да и беше уникално. През 2005 си търсех женски вокал в интернет. И намерих една канадска певица?– Норийн Браун в ccmixter.com (общество от музиканти, които изцяло свободно споделят музиката си и правят ремикси помежду си). И аз направих един експеримент там?– взех парчето й, направих ремикс и го пуснах, но разделено на отделни тракове с инструментите и нотите. Оттам се появиха много вариации?– беше много лесно за другите музиканти, защото го бях деконструирал. Имаше няколко много лоши ремикса, но и един адски добър. Той продължаваше това, което аз не съм могъл да изкажа… Тази революция е страхотна. Като да имаш дете и да го оставиш само да проходи… После моят ремикс влезе в албума на Норийн Браун.
Каква е твоята музика?
Една е когато съм сам, друга е с Popara?– нашата група. С тях творим нещо между джаз, трип хоп, реге, еклектична музика. Абсолютно рисково излизаме на концерти. Никога не сме репетирали. Всички участия са един безкраен джем сешън, в който не се знае накъде ще се поведем.
Какво ти предстои?
Ще поставям Пинтър в благоевградския театър. Работя по един албум?– работното му заглавие е Hypnotic Jazz, харесал съм си няколко чуждестранни лейбъла, ще видим как ще се получи. Имам идея и за следваща аудиовизуална инсталация, пак интерактивна. Ще е фантастична, като от сай-фай роман. Като малък много обичах фантастиката…
