Началото па̀ри. 1998 е и група български художници показват свои работи в Мюнхен, а Калин иска да им създаде усещане за уют (в онези години съвременното изкуство не излиза често отвъд граница). Така се появява Топлата супа и моята домашна общност, но не всичко е в името на комфорта: супата е изгарящо гореща и всеки трябва да се справи някак с това пред окото на камерата, включително и самият автор. Някои отегчено чакат, други нетърпеливо подухват в лъжиците. Прожекцията се разтегля от стена до стена в продължение на 9 минути на изложбата в Мюнхен, а после няколко пъти и тук.
Основното
Вече е 2006 и сме в Градската галерия в София, където асоциацията от художници и куратори Институт за съвременно изкуство показва ретроспективна изложба. Калин сервира следваща чиния от проекта си на десетимата му членове. Някои от тях са същите, изяли супата осем години по-рано (като Правдолюб Иванов и Лъчезар Бояджиев, а и Калин участва отново), но предизвикателството е ново: в Основното ястие пред всекиго има внушителна порция джолан. Те покоряват този връх с удоволствие, но важното не е колко им е вкусно – свързва ги това, че са професионалисти на прага на важна експозиция. Митът за художника-гений едва му позволява да е истински човек, който диша и ходи също като нас, какво остава да е докоснат от клишето на глада – пък и точно преди изложба? Този път видеото е цяла инсталация: в галерията десет монитора са подредени в два реда и всеки показва по един фрагмент.
Десертът
13 години по-късно стигаме последното стъпало в менюто. За него предварително знаем, че е още по-високотехнологично и този път самото хранене ще е отворен пърформанс, в който публиката е поканена да наблюдава. Ще бъде поръсено със захар, пълно с цветове и участници от различни сфери и поколения. Авторът не казва друго засега, но от предните издания вече знаем и тук да чакаме убождането на ирония, която проблясва в много от работите му, както и предизвикателство към участващите. Каква ще е черешката – дали ще им се наложи да изядат по цяла торта? Или близък кадър ще следи дали им е неудобно да ядат пред пълна зала, особено след като се разбра колко хора тук намират за скандално да се вкара храна в галерията? Когато е добър, десертът е разточителен, особено ако си чакал 20 години да го сервират. Да видим.
Десертът (с черешката на тортата) се провежда в СГХГ на 14 февруари от 11:00 до 18:00
