Какво прочете миналата година, което отлагаше дълго?
Всичко на Роберто Боланьо, което успях, защото трябваше да се подготвя за превода ми на Диви детективи. Четох и около него – студии всякакви, както и любимите му неща: поезията на Никанор Пара и Енрике Лин, Животът. Начин на употреба на Перек и Под вулкана на Лоури (които още не съм приключила).
Нещо неочаквано, което те развълнува или разсмя?
Вълнува ме как и защо пише Ghostdog – в неговата Психоспирка има неща, от които ми се завива свят. Разсмя ме – от удоволствие – веселата самоувереност, с която Сесар Айра (аржентинец, автор на 60-ина абсурдни малки романчета, които са със забележително литературно качество и безумни сюжети) пише точно каквото си иска и на никого не прилича. През 2015 прочетох три от книгите му и ако никой не ме изпревари, някой ден ще ви го преведа!
Книгата, която би дала на най‑добрия си приятел да прочете?
Така стана, че през миналата година приятели ми препоръчаха книги, които иначе нямах намерение да чета, и си изкарах страшно добре точно с тях. Трилогията Голямата тетрадка на Агота Кристоф (велика!), Скромният гений на Вадим Шефнер, Основни форми на страх на Фриц Риман и Априлската вещица на Майгул Акселсон. Препоръчвам всичко това плюс – винаги – Животът пред теб на Ромен Гари. "Трябва да се обича."
Твоята книга на 2015?
С огромни букви и напълно категорично – Вратата на Магда Сабо по препоръка на любимия ми астрофизик в Париж. Гениална, смазваща, отдавна не бях изпадала под абсолютната власт на книга: не можех да ям, да живея, да мисля друго, докато не затворя и последната страница, а после ме болеше, че няма още. Четох я на италиански – за съжаление не е преведена у нас.
Какво чакаш да излезе през 2016?
Същото, което очаквах и миналата, а по някакви причини страшно се забави – два превода, които много си обичам. Периодичната система на Примо Леви и Приказки от крайните квартали на Шон Тан. Ей сега, през януари излизат… Образци на отлична литература и на огромна човещина (вече силно се съмнявам, че първото може без второто).
ПЕТЯ КОКУДЕВА, ПОЕТ И ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ
Какво прочете миналата година, което отлагаше дълго?
В началото на годината бях в Щатите и най-сетне си намерих две книги, които много исках: The Bat Poet на Рандал Джарел, с рисунки на Морис Сендак, и A Christmas Memory на Труман Капоти с много хубави илюстрации на Бет Пек. Не бях чела и Who Will Comfort Toffle – история в поезия от Туве Янсон, която също открих на старо в чужбина. И трите си струваха дългото търсене.
Нещо неочаквано, което те развълнува или разсмя?
Благодарна съм, че открих латвийския поет Имантс Зиедонис и неговите Цветни приказки с илюстрациите на Сергей Коваленков. Ако човек отдавна не е плакал от радост, нека си потърси тази книга. Също и книгата му за възрастни Епифании. Имантс Зиедонис определено е голямото ми откритие за 2015.
Книгата, която би дала на най добрия си приятел да прочете?
Крава и бреза на финландската поетеса Хели Лаксонен. Даже съм я препоръчала вече на най-близките си приятели, с един от които наскоро в гората припявахме ред от нейно стихотворение, който гласи: "Не оклюмвай, мармот!"
Твоята книга на 2015?
Без да се замисля дори за секунда: стихотворенията на Фернандо Песоа в превод на Румен Стоянов. Тя е издадена 2014, но аз я прочетох през 2015. Това за мен не е просто любима стихосбирка, а пътека от трохи, която се опитвам да следвам, за да не се изгубя. Вярвам във всяка буква от тази книга.
Какво чакаш да излезе през 2016?
Домашната ми кула от непрочетени книги е толкова висока, че гледам вместо да очаквам нови, да успея да стигна до нея, преди да е паднала. Прочетох покъртителната Гласове от Чернобил на Светлана Алексиевич и искам да си намеря още неща от нея. Чух, че се превежда Boy. Tales of Childhood, биографични истории от детството на Роалд Дал – макар че съм я чела на английски, с радост ще я чакам и на български. (Обожавам Роалд Дал!). Много искам да видя на български и Where the Wild Things Аre на Сендак, а дочух, че и по нея вече се работи… Очаквам с лисешки апетит и още поетични книги от издателство ДА – тези, които имам досега, са прекрасни, особено Площите на паметта от Херман Де Конинк. Ето на, пак се отплеснах да очаквам и няма скоро да стигна до домашната си кула…
МАРИН БОДАКОВ, ПОЕТ И ЖУРНАЛИСТ
Какво прочете миналата година, което отлагаше дълго?
Винаги оставям встрани романите, особено ако около тях започне да се вдига яка пушилка. Така прочетох в последния момент Кротките от Ангел Игов. Но продължавам да си мисля за Народния съд, за сблъсъка между "поетите" Емил Стрезов и Ростислав Щилиянов – и как в него винаги печелят кротките. Тоест, нито един от двамата, никога, никъде.
Нещо неочаквано, което те развълнува или разсмя?
Разтревожиха ме стихосбирки – като Подготовка за напускане на сърцето от Ани Илков, Провинции от Кирил Василев, Когато заспят от Надежда Радулова, От небето до земята от Силвия Чолева… Защото видимо надхвърлиха високата мяра, поставена от собствените им автори в предишни техни книги – и пред българската поезия изобщо.
Книгата, която би дал на най добрия си приятел да прочете?
Винаги бих дал детска картинна книжка, за деца от всички възрасти. В момента това е Малкият градинар на Емили Хюз (в превод на Милен Антиохов за издателство Рибка). История, която възпява всекидневните усилия, колкото и мънички да сме. Защото нашата градина може и да не е кой знае какво, но означава всичко за нас.
Твоята книга на 2015?
Невидима ръка, избрани стихове от Адам Загаевски (превела от полски Силвия Борисова за издателство за поезия ДА). Книга като катедрала, гражданска катедрала. Могъща и сдържана, и прочувствена. Загаевски е един от най-големите творци на нашето време. Както сам пише: "Поетите издигат за нас дом – но самите те/ не могат да живеят в него".
Какво чакаш да излезе през 2016?
Стихосбирка от Георги Господинов. Стихосбирка от Екатерина Йосифова. Междустишия от Иван Цанев. И всичко, което превежда Иглика Василева, защото ще е предизвикателство за ума и езика. Дано продължи публикацията на Моята борба от норвежеца Карл Уве Кнаусгор – след първия том изпитвам болезнена нужда той да чегърта в собственото ми минало.
GHOSTDOG, ПОЕТ И ДРАМАТУРГ
Какво прочете миналата година, което отлагаше дълго?
От доста време насам все се засилвах, но все нещо се случваше и не можех да прочета Мао: непознатата история на Жун Джан и Джон Холидей. Накрая я преборих, въпреки че Мао адски се дърпаше.
Имаше ли нещо неочаквано, което те развълнува или разсмя?
Всеки ден по няколко пъти ми се случва. Последно на паркинга пред блока имаше една кола с голям надпис отстрани: "Психотест". Това ми се стори вълнуващо и смешно, още повече, че беше запушила моята кола.
Коя книга би дал на най-добрия ти приятел да прочете?
Този въпрос силно зависи от метеорологията и историята. Но последната, която съм съм предлагал, беше Чернобыльская молитва (хроника будущего) и то даже не знаех, че ще наградят Алексиевич (с Нобелова награда за литература, бел.ред.). Беше преди две години това. Иначе гледам да не навирам на хората книгите, които чета…
Коя е твоята книга на 2015?
Това е по-скоро книгата, за която най-често се сещах и прочитах различни места по различни поводи. Най-много ми беше любопитно да я чета и ми се струва важна – The Pope and Mussolini: The Secret History of Pius XI and the Rise of Fascism in Europe, на David I. Kertzer.
Какво очакваш да излезе през следващата?
Може би Richard III: Brother, Protector, King на Крис Скидмор. Защото нали наскоро го бяха открили стария Ричард, закопан под някакъв паркинг в Лестър. Освен това, може би основно заради Йън Маккелън в ролята на Ричард III във филма на Ричард Лонкрейн от 95-та. Беше там с една парализирана ръка и много трудно си палеше цигарите…
