Четири часа музика

Последната седмица бяхме на два концерта в София, които не искахме да свършват. Възможно ли е да слушаме по-често тук артисти като Raveonettes и Fink, вместо Тото Котуньо?RAVEONETTES
Terminal 1, 28 януари

В коридорите се разминаваме с предупредителни надписи за силните блицове, които предстоят. Очакването расте, докато на сцената Насо Русков играе жокера.После става тихо и тъмно, и ето ги блицовете. Хипнотично ли е думата, или призрачно?Фигурите на Сун и Шарин стоят на сцената като сенки и предават емоция като трафопост. Първо пускат тъга, която прониква до костите, после преминават в истерия от синтезатори, която може да те пръсне на парчета.Музика, която прилича на толкова много неща, а е като нищо подобно. Сякаш никой не очакваше да е толкова хубаво.Добрият концерт не е да получиш това, за което си дошъл, а да те издуха от изненада. Едно рамо от нас за Beefeater, че го подкрепиха.FINK
Sofia Live Club, 2 февруари

"Мислехме, че ще дойдат 100 чо­ве­ка, а всички вие сте тук", казва Фин на претъпканото поле пред себе си.Въздух няма, но търпим и търсим процеп между главите, за да го виждаме. Макар че и гласът му е достатъчен, за да ти настръхне вратът. Как пее този човек. Мммм.Звукът е кристал, а залата се пълни с интимност, каквато само акустичен концерт може да позволи. Имаш чуството, че те докосват отвътре. And the things that keep us apart, keep me alive. And the things that keep me alive, keep me alone… На новото Shakespeare се крещи – вече го знаем. Не ни мъчат да ги викаме на бис, просто остават още малко.Абсолютни пичове и абсолютни музиканти, които накрая се прегръщат като братя. Ето така си пълни човек душевния резервоар (не с X Factor).

Интервюто ни с Fink е тук.