Отново различни, отново на ръба на джазовата концепция и съвременното чилаут звучене и за първи път в този състав, това сме: Милен Кукошаров (клавишни), Димитър Льолев (саксофон), Мартин Дойкин (контрабас), Борислав Петров (ударни), Емил Пехливанов (перкусии) и аз (вокал).
Този път акцент в групата е Борислав Петров, който през последните няколко години успешно се изявява на холандската клубна сцена. И за да има повечко свежест в предизвикаталството, решихме да разширим формата с малка брас-секция, която е нашата изненада за публиката.
Неотдавна се завърна от пътуване… по работа или за удоволствие беше?
Когато става въпрос за вдъхновение, от каквото всички ние имаме нужда, едва ли мога да определя пътуванията си единствено като работни или развлекателни. За мен не причините, поради които тръгвам на път, са най-важни. А това, че всяко едно пътуване е вдъхновяващо. И като говорим за последното – то наистина беше такова.
Соловите изпълнения с различни музиканти повече удовлетворение ли носят от, да кажем, изявите в една група, чийто състав е постоянен?
Музиката за мен отдавна не е въпрос на уговорки, стилови единомислия или различия, единоборство на сцената, фиксирана концепция или обикновено надсвирване. За музикантите, с които работя, правилата в музицирането са ясни и добре познати, за нас музиката на сцената е сблъсък на характери и винаги нова, различна провокация. Точно както в живота. Ето защо предпочитам да се срещам с повече и различни характери на сцената. Тези взаимодействия ми показват все по-нов и различен път към самия мен. С други думи – още един начин да се забавлявам.
Значи ли това, че вече не би създал формация, подобна на Тамбу?
Е, това беше едно друго вдъхновение, което изживях заедно с много мои колеги и, разбира се, добри проятели: Ивайло Звездомиров, Венко Поромански, Пламен Карадонев, Петър Момчев, Шибил Бенев, Димитър Семов и Живко Петров… Същността на това, което сме свършили с тези момчета преди години, започнах да разбирам едва сега – от младите музиканти, с които ме среща сцената днес и които с умиление говорят за всичко, което са чули от група Тамбу.
Мечтаеше да пееш с Орлин Горанов. Направи ли го?
Ха, ха, не си спомням за такава моя мечта, но ми харесва, звучи страхотно. Пък и кой ли не би искал?! За него мога да кажа само едно – Велик. Не сме били на една сцена, но съм сигурен, че и това ще се случи.
А увлечението ти по имровизации върху класическата музика отшумя ли или е все така силно?
Ако говорим за проекта, инспириран от музиката на Верди, това беше просто идея, в която бях въвлечен и е пресилено да се твърди, че тя се е превърнала в мое трайно увлечение. По-скоро се забавлявах с моите колеги Белослава, Васил Петров и Еделина Кънева. Мисля, че оправдахме очакванията и свършихме работата добре.
Върху какво си фокусиран сега?
Опитвам се да завърша поредната си нова песен. Работя усърдно с няколко млади музиканти, за които съм сигурен, че ще се чуе в най-скоро време. Моя слабост в последните няколко години е и Биг бенд Пловдив, който искам да набира все по- голяма популярност. Мисля, че колегите оценяват идеите ми, за което съм им благодарен. Държа много и на работата с моите студенти в АМТИИ.
Остана ли някоя неосъществена мечта?
Мечтите са мечти, защото са високо. Сбъдването им не е моята специалност. Доволен и щастлив съм от малките успехи, от това, което ми се случва всеки ден.
Чилаут джаз октет е в клуб Гепи, 18 март, 22:00
