Читалищата – коридори на културата. Среща с Братя Миладинови 1917 г.  

Незабравените читалища е продължение на изследователско преследване на Програмата. То започва с изложбите Невидима София и Изчезналите кина, и се стреми да разкрива и предефинира градския пейзаж. Животът ни, протичащ  в непрекъснато обновление и свръхмодернизиране, се нуждае от интуитивна карта, която да държи миналото достатъчно близо, но дотолкова, че да не плаши бъдещето. 

Разглеждаме читалището в съвременния културен контекст и го маркираме, като традиционна институцията на напредничавото мислене. Каква функция изпълнява то и как успява да бъде в крак с времето?  

Кварталът е Княжево, точно до завоя на трамвайните линии – там е чудата сграда (с кула), дом на читалище Братя Миладинови 1917 г. То започва своя път от бившата спиртна фабрика (чийто комин може би си спомняте) и не спира да кипи от дейност и до днес. Посещението ни води председателят Атанас Рангелов, а в разговора се включват секретарят Росица Велева и емблемата на учреждението – Калитко Миленов. Програмата продължава своето търсене на важни културни звена, които поддържат нуждите на хората към културата. 

Самодейността, която спасява 
Това, което прави едно читалище културен център, е неговата динамичност, приемственост и ентусиазираност. Исторически погледнато, то е създадено като формат от будни и любопитни хора, които са се погрижили тяхното светоусещане да се предава, пази и развива. Наричаме читалището кулоар (коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи), защото то заобикаля строгостта на формалното образование,  като не забравя нуждата от дисциплина и доставя на изглаждащите своята социална личност предварителен поглед над живота и неговите процеси. Форматът читалище е изграден от нуждата за споделеност на възгледи и светлина. Той защитава свободомислещите и подтиква техния талант към развитие. 

С. С. Кои са следващите, които ще поемат след вас управлението на читалищата? Кой ще застане на вашите позиции?  

Р. В. Това са хората, които са били част от нас през годините, и тези, привлечени от тях. Разберете, тук са израснали хиляди деца, които вече са възрастни хора. В нашите школи, а те не са никак малко, са се обучавали нашите щафетници. Тези хора се връщат и работят тук, пазят сантимента, но не го оставят затворен в спомена. Стараят се да го развиват и облагородяват. 

А. Р.  Аз съм жив пример за това. Запознах се с читалището, защото доведох сина си на школа по пиано тук преди 15 години и останах. Сега с екипа правим всичко заедно и сме семейство, те са тук дори двойно повече от мен. Калитко е видял огромен откъс от историята на читалището. 

К. М. За мен това не е втори дом, а първи. Познавам всеки сантиметър от сградата и говоря езика ѝ. Тя е архитектурно брилянтно устроена, имаме кабинети, занимални, балетни зали, библиотека с над 35 хиляди тома и кино-театрален салон, с който сме известни. Ние имаме една от общо трите въртящи се сцени в София – както знаете, другите две са на Софийската опера и балет и Народния театър… Е, третата е тук, в Княжево! 

С. С. Коя е най-важната функция на читалището ви днес? 

Р. В. Точно този предварителен поглед, който споменахме по-рано в разговора. Дали ще е от сцената или от екскурзия, или от посещение на изложба, концерт… толкова много се случва тук. Читалището, като че ли умее да дръпне завесата и да направи показно на действителните механизми на обществото. Това, което е важно, е, че се случва в здравословна среда. Когато някой сбърка на пианото по време на концерт или забрави реплика, или се разплаче, той бива аплодиран и подкрепян. Стремим се да учим своите дейци (защото децата са наши дейци), че грешки се правят и поправят. Тези механизми, научени чрез изкуството и диалога, после се прилагат от тях в реалността и изграждат емоционално зрели хора и взаимовръзки. Това е идеята на читалището в контекста на неговата самодейност. 

Първият амфитеатър на София
Сградата на читалището е проектирана за мултижанрова употреба. Най-знаковата архитектурна черта е първият амфитеатрален салон в София, чиято история впечатлява с множеството си приключения. Бил е наводнен, опразван от частници, пълнен с дървени трупи и използван за склад. В момента читалището е инвестирало в планов проект за реновацията на салона, която ще постави учреждението на картата на културните центрове в страната. Сцената е с размери от 100 кв.м и е с работещ механизъм и оркестрина – редки и луксозни характеристики. Голямата мечта на самодейците е да имат собствен танцов ансамбъл и театрална школа със самодейна трупа, която да оживява залата. 

Един ученик, школа прави
Читалището разполага с над 20 школи и организира събития, като има собствен месечен културен афиш, а отскоро е влязъл и в културния календар на столицата. Това, което споделиха с Програмата, е, че не се страхуват да отворят школа, дори да има само един желаещ. Така са отворили школа по барабани заради едно единствено дете, а сега там се обучават и забавляват над 20.  Читалището предлага и обучение в традиции и ритуали, като използва за повод интересни български празници. Запознати с традициите ментори показват и обучават желаещите, като ги посвещават в историята на празника и неговите специфики. 

Културен мост към бъдещето
Читалище Братя Миладинови 1917 г.  не е просто обикновена сграда в сърцето на Княжево – то е символ на непрекъснатата връзка между миналото и бъдещето. Всяка тухла в неговите стени разказва история за хората, които са го създавали и поддържали като дом – с много труд и любов. Тук традициите не са затворени в стари албуми, а оживяват всекидневно в школите, репетиционните зали и културните събития, които обединяват поколения.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Събитието се осъществява благодарение на Etat Pur, NESCAFÉ® Dolce Gusto®, Casavino и Вода Свобода.