В ерата на дигиталните формати и (не)легалния даунлоуд, ударният ефект от едно добро оформление на музикален продукт е отслабнал значително. Но Дейвид Боуи успя да се справи отлично дори с тази преграда, представяйки The Next Day с обложка, която никой не би очаквал. На практика виждаме обложката на албума му от 1977 – Heroes, върху която е поставено бяло квадратно петно с надпис The Next Day.
Гениално. А и привличащо внимание.
Хамелеонът
Лесно би било да предположим, че недотам скритото послание от обложката е, че The Next Day звучи близо до Heroes. И това не би било абсолютно лишено от логика, но през 2013 Боуи звучи и като през ерата на Ziggy Stardust (тоест началото на 70-те), но и като Scary Monsters (началото на 80-те), дори и както Heathen (през новото хилядолетие). Гласът на Дейвид (и неговите клавирни партии) са лесно отличими, при това пасват отлично на импулсивната смес от рок китари (особено в (You Will) Set the World On Fire), обичайната, топла английска меланхолия (чуйте You Feel So Lonely You Could Die, както и пилотното Where Are We Now?, но гледайте и клипа) и дори задължителната доза нестандартност (Dirty Boys, което някак ни подсеща за Roxy Music). Всичко това потвърждава представата ни за Боуи като за идеалния музикален хамелеон – за разлика от The Rolling Stones, например, той е свободен да прави каквото пожелае. И не се страхува да крачи в ляво и дясно.
Концертите?
Едва ли ще има такива, не и тази година. Както потвърди продуцентът Тони Висконти – турне след The Next Day със сигурност няма да има, което обаче не означава, че никога повече няма да видим Боуи на сцена. Във всеки случай, първият албум на Дейвид от десет години ще ни бъде достатъчен и за следващото десетилетие.
The Next Day можете да чуете и поръчате тук
